Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ

: Мария Иванова

Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.

дело № 106/2011 година

Производството е образувано по частна жалба на С. Л. Д. и Р. Д. Д., двамата от[населено място], срещу определение № 1192 от 06.12.2010г. по гр. д. № 953/2010г. на Върховния касационен съд, ІІІ г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 09.03.2010г. по в. гр. д. № 1083/2009г. по касационна жалба на С. и Р. Динолови.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че частната жалба е процесуално недопустима поради следните съображения:

Обжалваното определение е постановено от тричленен състав на ВКС в производство по чл. 288 ГПК, в което съдът се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя основания за допускане до касационен контрол, въз основа на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение на Върховния касационен съд не подлежи на обжалване. Обжалваемост на определението не е предвидена в разпоредбата на чл. 288 ГПК, то не е и от категорията определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащи по нататъшното развитие на делото. Определението с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение няма за предмет допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл. 286, ал. 1 ГПК, а достъпа до касационно обжалване, който е предоставен на преценката на касационната инстанция. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения по които касационната жалба не е допусната до разглеждане. За разлика от хипотезата...