В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1563 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Окръжна прокуратура П.,чрез окръжен прокурор против въззивно решение № 214 от 25.10.2010г. по в. гр. д.№ 508 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 258 от 3.05.2010г. по гр. д.1974/2009г. на Пернишки районен съд, като е осъдена П.-рата на Р. Б. да заплати на С. В. Е. сумите от 7 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени от него неимущес-твени вреди, изразяващи се в засягане на личното му достойнство и авторитет и изживян стрес, вследствие на неправомерно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК,по което е оправдан с влязла в сила на 24.09.2008г. присъда № 293 от 13.05.2008г. по н. о.х. д. №626/2007г. на ПРС,ведно със законната лихва, считано от 24.09.2008г. като обезщетение за забава, като е отхвърлен иска в останалата му част до претендираната сума от 15 000лв.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по поставения въпрос за вида, размера и характера на конкретните вреди, които съдът счита че са причинени от повдигнатото обвинение и които подлежат на обезщетяване.Твърди, че в случая въззивния съд не е изпълнил задълже-нието си-да определи размера на дължимото обезщетение-по справедливост, съобразявайки се със закона и отчитайки всички установени обстоятелства по делото и по-специално, че продължителността на съдебната фаза на производството/22 проведени съдебни заседания/ не е зависела от действията на Прокуратурата, а от необходимостта да се съберат доказателства за изясняване на всички обстоятелства по делото и факта, че наказателното преследване по другото повдигнато обвинение /по чл. 316, във р. с чл. 318 ал. 1 от НК/ не подлежи на обезщетяване, защото е било погасено по давност.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорва и допустимостта, и основателността й.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови решението си въззивният състав е приел, че при наличие на оправдателна присъда е налице повдигнато незаконно обвинение, като от продължилото повече от шест години наказателно преследване на ищеца са причинени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име, пораждане на недоверие у бизнес партньора му и наетите от него работници, предизвикване на страх, стрес, притеснение, загуба на работоспособност, които-с оглед периода, през който са търпени, интензитета им и последиците, до които са довели, съдът е преценил, че следва да бъдат обезщетени със сумата от 7 000лв.

С оглед изложените мотиви на въззивния съд – поставеният въпрос за вида, размера и характера на конкретните вреди, които подлежат на обезщетение е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда, но същият не обосновава необходимост от допускане на касационно обжалване, тъй като във връзка с него не е налице посоченото основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК,в смисъла, изяснен в т. 4 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Това е така, защото въпросът за вида, размера и характера на вредите, които се обезщетяват по реда на чл. 2 от З. е многократно изясняван. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост-при съобразяване на особеностите на всеки конкретен случай, съобразно подробно изброените в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС критерии.Отделно - в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /например №317 от 9.12.2010г. по гр. д.№ 4620/08г.,№532 от 24.06.2010г. по гр. д.№ 1650/09г./- ВКС допълнително/съобразно съвременните обществено –икономически условия/ е конкретизирал някои от релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства каквито са - броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, продължител-ността на наказателното преследване /включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната-като е ирелевантно дали отлагането е по причина на Прокуратурата или не е/, личността на увредения/включително отражението върху притежавания авторитет в бизнеса и в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот. Въпрос по съществото на спора е преценката кое от така изброените обстоятелства -съобразно конкретните данни по делото, е налице, а така също и какво е значението му за причиненото увреждане.Тази преценка/която е конкретна за всеки отделен случай/ е определяща за остойностяването на размера на дължимото обезщетение. В случая въззивият съд е изпълнил задължението си да посочи обстоятелствата, обуславящи причинените вреди и е изложил доводи-как приетите от него за установени обстоятелства са повлияли при определяне на размера на дължимото обезщетение, съобразявайки се с горецитираната задължителна практика.

Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК,на което се позовава касатора, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №214 от 25.10.2010г. по в. гр. д.№ 508 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.