Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. П. Т. в качеството и на управител на наследството на Д. Д. И. срещу решение от 26.04.2010г. по гр. дело № 2348/2007г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.07.2000г на СРС, 36 състав, по отхвърлен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен по съдебен ред

В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, като без изрично да се формулира въпрос, се поддържа решаващото съображение на въззивния съд за отхвърляне на иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД да е в противоречие с три цитирани и приложени решения от практиката на ВС на РБ и ВКС, Изтъква се и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като по настоящето дело, предвид постановените от инстанциите съдебни решения, съдилищата са тълкували и прилагали едни и същи разпоредби по различен начин, Петчленният състав на ВКС, отменил на основание чл. 233 ал. 2 от ГПК отм. решение от 09.11.2006г на ВКС, ІІ г. о поради неучастие на съпруга на обещателката като задължителен другар в процеса по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, е приел, че въпросът дали обещаният имот е съпружеска имуществена общност следва да се обсъжда само по исков ред, а по отмененото решение на ВКС ІІ г. о е прието, че имотът е лична собственост на обещателката, щом предварителния договор е обявен за окончателен.

В аргументиране на основание по чл. 280 ал. 1 от ГПК са приложени три решения по отделни дела, с довод за противоречиво разрешение между тях и обжалваното въззивно решение, което сочи на основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, доколкото не се поддържа противоречие със задължителна практика по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 2009г на ОСГКТК.

В отговор ответниците Ф. А. Т. и В. Д. Т., които са съпрузи, оспорват основанията за допускане до обжалване и изтъкват липсата на поставен въпрос,

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

В изложението действително не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал. 1 от ГПК да се формулира и постави правният въпрос, от значение за изхода на конкретното дело и същият да бъде ясно посочен.

Действително, от решаващо значение за изхода на делото е дали съдът ще приеме, че макар сключен само от единия съпруг, предварителният договор с предмет обещание за продажба на придобито по време на брака и попадащо под режима на съпружеска имуществена общност жилище в ЖСК, може да бъде обявен за окончателен и без съгласие на другия съпруг, дадено най-късно по делото, ако поради трансформация имуществото е лично т. е имотът е индивидуална собственост на обещателя. Въпреки коментарът, че съдът е следвало да достигне до този извод, в случая правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК не е поставен в изложението, т. к. нито правните, нито фактическите предпоставки за подобен извод са обосновани с конкретността на данните, решаващо съобразени от въззивния съд.Теза на защитата е, че въпреки презумпцията на закона за съвместен принос и безспорния режим на СИО при жилищни имоти, придобити по реда на З. включително и въпреки общото становище на ответниците – съпрузи за общност в правата им, съдът е следвало да приеме жилището за индивидуална собственост на В. Т., без да има твърдение и без да е установено на какво основание същата е приета за член-кооператор, в какво се е изразявала вноската й и пр. Тази правна теза се аргументира, като се вменява на съда да приеме индициите за доказателства, включително от нот. акт №39от 1957г. за учредяване право на строеж да направи извод за приравняване положението на продавачката В. Д. Т. с това на членовете кооператори по право в ЖСК и така да изключи приноса на нейния съпруг,

Решаващият в случая извод, че обещания с предварителен договор имот – апартамент в ЖСК, е бил и още е под режим на съпружеска имуществена общност, е основан на безспорни обстоятелства относно придобивен момент, основание и гражданско състояние, както и предвид липсата на факти, така и на твърдения за факти, които изключват приноса. Поради това и обстоятелства в тази насока не са обсъждани, което не е в противоречие с приетото в приложените решения № 737 от 21.12.2002г І г. о на ВКС,, реш.№ 108 от 08.04.1999г, ІІ г. о и реш. № 241 от 04.04.1989г, ІІ г. о, постановени не само при друга фактическа обстановка, но и по спорове между бивши съпрузи по чл. 21 от СК отм., след прекратяване на СИО.

Обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС по прилагането на чл. 19 от СК отм. и чл. 19 ал. 3 от ЗЗД и в конкретна степен с указанията по отменителното решение на ВКС, ГК петчленен състав, при връщане на делото за ново разглеждане.

Не е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Неоснователен е доводът на защитата,, че като е разгледал делото без участие на необходим другар, съставът на съда по отмененото решение е изхождал от друго тълкуване по въпроса за необходимото другарство, а още по-малко пропускът да се конституира необходима страна в процеса може да означава, че по същество се приема за оборена презумпцията на закона относно придобитото през време на брака.

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение от 26.04.2010г. по гр. дело № 2348/2007г. на С. градски съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.