Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. университет – Варна /ТУ/ срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр. д. №840/10 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение в спор по чл. 357 от КТ е отменено наложеното на ищцата със заповед на ректора на ответника дисциплинарно наказание „забележка”.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. Намира, че материалноправните въпроси: как и пред кого следва да се дадат обясненията по чл. 193 от КТ и от кога тече преклузивният срок за налагане на наказанието по чл. 194 от КТ при нарушение, извършено през посочен в заповедта за наказание период от време, са решени в противоречие със задължителна – ППВС №6/59 г. и без такъв характер практика на ВКС, по приложени към изложението решения.От значение за спора и точното прилагане на закона според касатора са въпросите за нарушаване реда за ползване на печатите, определен[населено място] за печатите от 1965 г., при отчитане двойствения им характер - на вещ и на удостоверителен знак.

Въззивният съд е уважил иска по две групи съображения, всяка от които е достатъчна за това. На първо място е приел, че няма данни представените по делото и цитирани в заповедта за наказание обяснения да са взети от служителката в започнала дисциплинарна процедура, а са изискани в хода на разпоредена от ректора вътрешноведомствена проверка. С това въпросът по приложението на чл. 193 от КТ наистина е решен в противоречие с константната практика на ВКС и с тази по чл. 290 от ГПК – напр. Р по гр. д. №301/09 г. на трето г. о., по гр. д. №114/09 г. на четвърто г. о. и др. Там е прието, че КТ не урежда дисциплинарната процедура като динамичен фактически състав; самото поискване на обяснения от работника от страна на работодателя за посочено дисциплинарно нарушение вече сочи на такава.

Въпросът по приложението на чл. 194 от КТ не е решен от ОС в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, вкл. приложената по делото. Въззивният съд е приел, както е указано и в ППВС №6/59 г., че краткият срок за налагане на наказанието тече от деня, в който работодателят е узнал за нарушението и се включва в пределния от датата на извършването му.

На второ място е изложил и съображения по същество за неустановеност на нарушението, за което е наложено наказанието – служителката не е извършила и не е могла да извърши вмененото й със заповедта, като поставя печата на ректората без да има право на това. За периода до 7.11.08 г., попадащ в рамките на едногодишния срок по чл. 194 от КТ, такова нарушение от нейна страна не се установява, а след тази дата печатът е бил унищожен с нарочен протокол.

Поставеният от касатора въпрос за реда за ползване на печатите е без значение за спора. В случая въз основа на Указа за печатите ректорът на ТУ е издал заповед за ползването им, която при посоченото в заповедта за наказанието, тезата и интереса на касатора следва да се счита за законно разпореждане на работодателя. По същество ищцата не оспорва самото нареждане, а че го е нарушила, според посоченото в заповедта за наказанието й. Искът е уважен поради неустановеност на нарушението.

При изложените две групи съображения за уважаване на иска, разрешаването на първия от въпросите от предмета на спора в противоречие с практиката на ВКС не влияе на изхода му. Въпросът е застъпен в тълкувателната практика на ВКС по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и не се налага допускане на обжалването за създаване на такава. Други основания за това не са налице и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №840/10 г. от 30.06.10 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: