О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199

С., 18.02.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари двехиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова

ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова

Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1625/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Е. Ц. чрез процесуален представител адвокат Н. С. против въззивно решение на Г. окръжен съд № 123/9.07.2010 г. по гр. д. № 129/2010 г.

С обжалваното решение е потвърдено решение на Г. районен съд № 64/19.02.2010 г. по гр. д. № 1958/2009 г., с което на основание чл. 270 КТ е осъдено [фирма],[населено място], представлявано от В. Я. да заплати на Й. Е. Ц. ЕГН [ЕГН] от[населено място] сумата 677.63 лв., съставляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 1.02.2008 г. – 30.04.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 7 377.24 лв. искът е отхвърлен.

С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Районен съд-Габрово-Р. № 583/29.12.2009 г. по гр. д. № 1959/2009 г., влязло в законна сила /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ и произнасянето от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по следните въпроси: Има ли право работникът /служителят/ да претендира възнаграждение за извънреден труд, ако е престирал такъв, но без да има издадена заповед от неговия работодател; Може...