О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
С., 18.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1346/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Н. Й. от[населено място] срещу решение от №539 от 18.06.2010г по гр. дело № 484/20109г. на П. апелативен съд, с която е потвърдено решение №190 от 11.02.2010г на П. окръжен съд, Отхвърлени са като неоснователни. исковете на Й. Н. Й. с правно основание чл. 237 ал. 1 за неплатена част от еднократно парично обезщетение и чл. 255от ЗОВСРБ отм.,
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът посочва, че въпросът за критерия на закона при определяне на базата на еднократното парично обезщетение на кадрови военнослужещ в приложното поле на чл. 227, чл. 230, чл. 237 ал. 1 и чл. 225 ал. 1 от ЗОВСРБ отм. се решава противоречиво от съдилищата, цитирана е практика на П. апелативен съд и П. окръжен съд(реш. №313 от 01.03.2010г на ПОС,, реш. от 18.12.2008г по д.№1497/08г на П., реш. №3 от 08.01.2010г на П. и др.) с довод, че някои състави неправилно въвеждат при определяне на базата на обезщетението критерия „постоянен характер”.Изтъква се решение № 1111 от 12.12.2008г д.№2602/2005г ІІ г. о на ВКС, постановено в поддържания от защитата на касатора смисъл, Поддържа се и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК,тъй като обжалваното тълкуване на закона променя волята на законодателя и...