Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Я. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. /АС/ по гр. д. №143/10 г. в частта, с която е уважен предявеният от К. срещу касатора иск по чл. 28 от ЗОПДИППД и по допускане на обжалването.

В срока за отговор е постъпила насрещна касационна жалба от К. / Комисията/ срещу отхвърлителната част на същото решение, чието разглеждане е обусловено от това на касационната жалба – чл. 287, ал. 4 от ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. Сочи, че с допуснатите нарушения на съдопроизводствени правила – конкретно посочени необсъдени доказателства от предмета на спора, въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС по приложението на чл. 188, ал. 1 от ГПК,отм. отразена в представени определения по чл. 288 от ГПК / които не са практика по чл. 280, ал. 1 от ГПК/ и решения по ГПК, отм. - осн. по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Следващите три групи въпроси поставя в обхвата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно: По материалноправния въпрос - как се определя стойността на придобитото имущество и по процесуалния – за доказателствената сила на представения нотариален акт за придобивната за имота сделка, липсва достатъчно съдебна практика. Цитираното от АС Р №89/10 г. на ВКС, трето гр. отд. не може да се счита за такава, тъй като е само едно и не сочи на формирана единна и последователна практика по въпроса. Ако се приеме, че придобитото се остойностява според пазарната му цена към момента на придобиване, как се установява тя: от лицензиран оценител от Агенцията по приватизация, както е по преписката на Комисията или от вещо лице със специални знания, назначено от съда.

Въпросът: каква е базата за изчисление на имуществото по чл. 1 от закона / какъв е критерият за съпоставка на стойността на придобитото с доходите на ответника за процесния продължителен период/ е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Използването на М. не е нормативно предвидено, а прилагането му като критерий по аналогия не е обосновано от съда, с оглед момента на влизане в сила на ЗОПДИППД. За целите на закона е необходимо да се разграничат и понятията „средства” и „доходи”.

Освен това от значение за спора и точното прилагане на закона са и въпросите: законна ли е проверката, започнала преди вземане на решение от Комисията по чл. 13 от закона; събраните преди това решение доказателства могат ли да се използват пред съда; законна ли е проверката, когато е продължила повече от предвидените в закона 10 месеца.

Решението на АС не е постановено в противоречие с представената трайна практика на ВКС – решения по реда на ГПК, отм. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото съобр. чл. 235 от ГПК / вкл. договорите за заем, средствата от които не е приел за доходи на ответника по см. на чл. 8 и 10 от ЗДДФЛ, вр. с чл. 18, т. 3 от ЗОПДИППД/ и въз основа на тях е формирал изводите си по спора. Доводите на касатора за необоснованост на тези изводи, като осн. чл. 281, т. 3 от ГПК ВКС не разглежда в производството по чл. 288 от ГПК. Понятията средства и доходи са разграничени в закона – чл. 17 и чл. 18, като първото е по-широко от второто в смисъла, посочен от въззивния съд, след съпоставка с други закони. Доходът е приход, увеличение на имуществото, за разлика от паричните средства, получени със задължение за връщане по договор за заем, които чл. 10 от ЗДДФЛ не сочи за доход. Законът – ЗОПДИППД, във връзка с посочените други закони, не е непълен и неясен по въпроса за съдържанието и съотношението на понятията средства и доходи, което да налага допускане на обжалването по този въпрос на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Въпросите: как се определя стойността на придобитото имущество и за доказателствената сила и противопоставимостта на нотариалния акт, оформил придобивна сделка за процесен имот, са решени с практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, на която въззивното решение съответства. Освен цитираното от АС Р №89/10 г. в същия смисъл по въпроса са и: Р по гр. д. №875/10 г. по гр. д. №1116/09 г., по гр. д. №952/09 г. на четвърто г. о., по гр. д. №641/09 г. на трето г. о., всички по чл. 290 от ГПК и представляват практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК /ТР №1/10 г./. Пазарната стойност/ цена/ на имота, при спор за нея, какъвто е заявен и в случая, се установява пред съда с експертиза на в. л., както в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК – Р по гр. д. №641/09 г. на трето г. о., е приел и въззивният съд. Затова не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на обжалването и по тези въпрос.

Предпоставките на това основание не са налице също и по въпроса за използването на М. при съпоставката на доходите и разходите на ответника. Използването на М., макар да не е определен в закона критерий - измерител при съпоставка на стойности, е обосновано от АС с продължителния проверяван период и инфлационните процеси през времето му. Този начин на съпоставка на доказаните доходи и разходи е установен в практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – р. по гр. д. №875/10, по гр. д. №952/09 г., по гр. д. №1116/09 г. на четвърто г. о., на които въззивното отново съответства.

На въпросите, свързани с процедурата по образуване на производството пред Комисията, поставени като доводи и във въззивната жалба, въззивният съд е отговорил подробно. Комисията е взела решение по чл. 15, ал. 3, вр. с чл. 13 от закона от 3.10.07 г. за започване на производство срещу ответника, което да продължи 10 м. / срокът не е преклузивен – чл. 15, ал. 2 и р №87/10 г. на ВКС, трето г. о./. На 16.07.08 г., с оглед резултатите от проверката, Комисията е взела решение №144, описано като приложение към исковата молба / и констатирано за наличност в материалите по делото от първоинст. и въззивния съд/ за внасяне на мотивирано искане в съда по чл. 28 от закона. С оглед на тези констатации, които сочат на изпълнение на процедурата за предварителна проверка от комисията, поставените от касатора въпроси са без значение за спора и за точното прилагане на закона.

Не са налице основания за допускане на обжалването по касационната жалба /поради което не се дължи произнасяне по допускането на насрещната/ и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр. д. №143/10 г. от 12.10.10 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: