О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1898

гр. София, 04.07. 2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1213 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. И. И. срещу определение № 86 от 26.04.2024 г. по в. т. д. № 264/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на предявения от него иск по чл. 439 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 871/2021 г. по описа на ЧСИ П. П..

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател оспорва извода на Великотърновски апелативен съд, че искането за спиране на изпълнението на цялото изпълняемо право е неподходяща обезпечителна мярка, доколкото предявеният в настоящото производство иск по чл. 439 ГПК е частичен – за главница от 25 001 лв., представляваща част от вземането от 120 540 лв., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6127/2009 г. на Плевенски районен съд. В частната жалба се излагат доводи, че решаващите аргументи на съда за оставяне без уважение на молбата за допускане на обезпечение на предявения иск противоречат на задължителните указания по Тълкувателно решение № 3 от 28.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Частният жалбоподател поддържа, че макар да е предявил частичен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК – за част от вземането на ответника, предмет на принудително изпълнение, то претендираната обезпечителна мярка – спиране на изпълнението се явява подходяща обезпечителна мярка, като с оглед вероятната основателност на иска /по съображенията на първата инстанция за уважаването му/ обезпечението на иска следва да се допусне. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалваното пред настоящата инстанция определение е постановено по реда на чл. 389 ГПК от Великотърновски апелативен съд във висящо въззивно производство, образувано по въззивна жалба на „Н.-М“ ЕООД срещу първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният от Х. И. срещу дружеството иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че в полза на дружеството не съществува право на принудително изпълнение за събиране солидарно от ищците Г. М. и Х. И. на вземане в размер на сумата 25 001 лв., представляващо част от вземане в общ размер на 120 540 лв., за което е издадена заповед за изпълнение и изп. лист по ч. гр. д. № 6127/2009 г. по описа на Плевенски районен съд. Съдът е посочил, че искът се основава на твърдения за несъществуване на вземането поради прехвърляне на присъденото вземане на трето лице по силата на договор за цесия и поради погасяване на вземането по давност. Установява се, че същият е уважен от Плевенски окръжен съд на първото въведено основание, а именно поради прехвърляне на вземането от ответното дружество на трето лице с договор за цесия от 3.02.2010 г. Съставът на въззивния съд е приел, че изп. д. № 871/2021 г. по описа на ЧСИ П. П. е образувано въз основа на издаден по ч. гр. д. № 6127/2009 г. на Плевенски районен съд изпълнителен лист, с който ищците Г. М. и Х. И. са осъдени да заплатят солидарно на „Н. – М“ ЕООД сумата 120 540 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2009 г. до окончателното изплащане, изчислена от ЧСИ към датата на завеждане на иска на 147 844, 88 лв., като по изпълнителното дело се провежда публична продан по отношение на недвижим имот, собственост на частния жалбоподател.

С оглед така установеното Великотърновски апелативен съд е намерил молбата за допускане на обезпечение на иска с правно основание чл. 439 ГПК чрез спиране на посоченото изпълнително дело за неоснователна, тъй като исканата обезпечителна мярка се явява неподходяща. Изложил е аргументи, че предмет на принудителното изпълнение по изп. д. № 871/2021 г. на ЧСИ П. П. е цялото вземане на взискателя, така както е присъдено съгласно изпълнителното основание, докато исковата претенция на И. е заявена като частичен иск, с който се отрича правото на взискателя само за част – за 1/5 от това вземане, поради което евентуално позитивно за ищеца решение няма да рефлектира върху правото на взискателя на принудително изпълнение за събиране на неоспорваната част от присъденото му вземане.

Обжалваното определение е правилно.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечението по чл. 391, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба допускането на обезпечение на иска е в зависимост от установяване допустимостта, вероятната основателност на исковете и обезпечителната нужда. В нормата на чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечителната нужда е дефинирана като невъзможност или затрудняване на ищеца да осъществи правата си по решението, ако не бъде допуснато обезпечението. Целта на обезпечението на иска е да осигури по време на висящността на спора, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено или да попречи, докато спорът е висящ, да се осъществи неоснователно претендираното право. Нуждата от обезпечаване на иска е очевидна при искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението при оспорване на изпълняемото право.

В случая претендираното спиране на изпълнителното производство срещу Х. И. не може да служи като обезпечителна мярка по предявения от него отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като с този иск не е оспорено цялото вземане, за чието удовлетворяване е образувано изпълнителното производство. Както е приел и Великотърновски апелативен съд, евентуалното положително решение по предявения частичен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК би имало за последица отричането със сила на пресъдено нещо само на оспорената част от вземането, но не и на неоспорената с иска част от съдебно потвърденото вземане на взискателя, което се осъществява в изпълнителния процес. При решение, с което се уважава частичен отрицателен установителен иск, диспозитивът не разпростира действие за непредявената част, защото отричането на част от задължението, не налага извод за съществуването или несъществуването на останалата част от него. Частичният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, който се основава на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, съответно на факти, осъществили се след изтичането на срока по чл. 414 ГПК, когато изпълнителното основание, въз основа на което е започнал изпълнителен процес е заповед за изпълнение, се уважава, когато е погасена частта от задължението, която е въведена като предмет на исковото производство. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че с решението по предявения като частичен иск по чл. 439 ГПК би се формирала СПН относно пълния размер на вземането, за чието удовлетворяване е образувано изпълнителното производство, предмет на искането за спиране. Аргументи в полза на тезата на частния жалбоподател не могат да се черпят от т. 2 по Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, и са дадени разяснения, че при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право, тоест това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Касае се до задължителни указания и разяснения които не могат да бъдат отнесени към частичния отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, доколкото с него се осъществява защитата на длъжника чрез правопогасяващи, правоотлагащи и правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание, тоест на нови факти, довели до последващо отпадане на вземанията, напр. плащане, прихващане и давност.

По тези съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 86 от 26.04.2024 г. по в. т. д. № 264/2023 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.