Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място], срещу определението от 10.09.2010г. по ч. гр. д.№8616/2010г. на Софийски градски съд, в частта, с която с което е отменено разпореждане от 23.03.2010г. по гр. д.№4967/2008г. на Софийски районен съд, в частта, с която е издаден изпълнителен лист за разноските по делото.

Ответникът [фирма] оспорва частната касационна жалба като неоснователна и заявява, че подава насрещна частна касационна жалба, която се оспорва от другата страна като недопустима.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Подадената в срока за отговор частна касационна жалба от другата страна е процесуално недопустима, тъй като в закона не е предвидено право на насрещна частна касационна жалба.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

С обжалваното определение на въззивния съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, е отменено разпореждане на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 407, ал. 1 от ГПК е постановено издаване на изпълнителен лист за присъдени на основание влязло в сила съдебно решение суми, включително и за разноски по делото. Прието е, че неправилно е постаноевно издаването на изпълнителен лист за присъдените суми, след като за тях е бил издаден такъв въз основа на невлязлото в сила въззивно решение. Делото е изпратено на районния съд за произнасяне по молбата от 11.03.2010г. за разноските, по която е прието, че няма произнасяне.

Съгласно чл407, ал. 1 от ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба. Предвиден е двуинстанционен контрол за законосъобразност - само пред по-горната инстанция и с упражняването на това право на жалба пътят на защита е изчерпан. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 407, ал. 3 от ГПК, съгласно която само изпълнителният лист, издаден при условията на чл. 406, ал. 2 от ГПК, може да се обжалва по общия ред. С определението на втората инстанция, с което е извършена проверка по законосъобразността на разпореждането на първата инстанция по чл. 407, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 404, т. 1 от ГПК пътят на защита е изчерпан. Въззивното определение няма преграждащ характер и обжалването му не е изрично предвидено от законодателя.

Подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място], срещу определението от 10.09.2010г. по ч. гр. д.№8616/2010г. на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: