О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1684
София,19.06.2024 година
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на осми май, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2016 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадената чрез адв.С. Б. от САК касационна жалба на Р. Д. Г. ( ищец в първоинстанционното производство) срещу решение № 285/03.05.2023г. по възз. т.д.№ 572/2022г. на САС в частта за потвърждаване на решение № 260216/21.03.2022г. по т. д.№ 2340/2019г. на СГС в обжалваните от него части, с които са отхвърлени исковете, с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, за установяване нищожността на чл.5, ал.1 и 2 от сключените между страните по делото договори от 04.02.2011г., 07.09.2011г., 01.08.2012г., 15.01.2014г. и 22.01.2016г.; исковете, с правно основание чл.65, ал.1 вр. ал.2 ЗАПСП, за възнаграждение за вторично използване на епизоди от сериала „Под прикрие“ за разликата над присъдения размер от 43 707.10лв. до пълния предявен размер от 89 293.97лв.; исковете, с правно основание чл.65, ал.4 ЗАПСП, за възнаграждение в размер на процент от прихода от вторичното използване на епизоди от сериала „Под прикрие“ в предявения размер от 56 266.65лв. и исковете, с правно основание чл.86 ЗЗД, за обезщетение за забава за разликата над присъдения размер от 1221.30лв. до пълния предявен размер от 42 926.05лв.
В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на правните изводи, изложени във въззивната му жалба, и за неправилно интерпретиране на заключенията на вещите лица по делото. Намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с императивни разпоредби на ЗАПСП и наднационалното законодателство(Директива 2019/790). Оспорва по същество извода за началния момент на забавата за заплащане на възнаграждението по чл.65, ал.1, във вр. с ал.2 ЗАПСП. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за присъждане на разноските, направени пред трите инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК преди всичко е въведено основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност.
Наред с това, касаторът релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:
1. Какво е значението на употребения в ЗАПСП термин „приход“:
(1) посочен от законодателя в разпоредбите на чл.65, ал.3, ал.4 и ал.5 ЗАПСП в корелация с дължимото отчисление на авторите за вторично използване на аудио-визулно произведение;
(2) включително във връзка с разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗАПСП, където се борави с термина „справедливо възнаграждение“?
Респективно, законодателят има предвид отчисление от брутните приходи при определянето на допълнителното възнаграждение и/или от други( и какви) приходи от използване и следва ли този термин да се тълкува във вр. с:
а/ предвидената легална дефиниция в §1, т.11 ДР на ЗСч относно понятието „нетен приход“ и/или
б/ понятието за „приход“, съгласно Директива /ЕС/ 2019/790 и/или
в/ употребеният термин „брутоприход“ в чл.78 ЗАПСП в смисъла на(1) аргумент от по-силното основание, където щом за носителите на сродни права (арг. от чл.78 ЗАПСП) е определено в закона, че се дължи отчисление от брутен приход на продуцента от използване на произведението, то за носителите на авторски права( арг. от чл.65 ЗАПСП) следва да се дължи отчисление също от бруто приход на продуцента от използване на произведението(2) разпоредбата на чл.72а ЗАПСП, която императивно забранява сродните права да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.
г/ друг приложим нормативен акт от националното и/или наднационалното законодателство
2.Какво е значението и възможният обем на употребения в ЗАПСП термин „процент“, посочен от законодателя в разпоредбите на чл.65, ал.4 и ал.5 ЗАПСП?
Досежно чл.65, ал.4 ЗАПСП, императивна ли е разпоредбата за страните по отношение понятието „независимо“ и това възнаграждение дължи ли се отделно от възнаграждението по чл.65, ал.2 ЗАПСП, или е възможно да се кумулира с него (включително с или без това да е изрично посочено в договора между страните)?
3.Съобразно използвания от законодателя в ЗАПСП термин „приход на продуцента“, от който се дължи отчисление на авторите при вторично използване на аудио-визуално произведение, представлява ли приход на продуцента стойността на всяка реализирана сделка за продажба на произведението с ползвател, включително такава, направена от разпространител, с който продуцентът е в договорни отношения?
4.Възможно ли е вр. с разпоредбите на чл.65, ал.2 и чл.78, ал.3 ЗАПСП, когато се уговори възнаграждението да се заплаща от съответните ползватели, размерът на основата, използвана за изчисление на възнаграждението, да се различава от размера на основата, от която ще се изчисли същото възнаграждение, когато се уговори то да се заплаща през продуцента?
5.В хипотеза, при която употребеният термин в ЗАПСП „приход“(като основа за отчисление към авторите от вторично използване на аудио-визуално произведение) не се явява брутен приход, а е приход, намален с определени и определяеми разходи, чиито размер е по-висок от платената от ползвателите сума или реализирана печалба, то дължи ли се отчисление за авторите по см. на ЗАПСП и ако да - коя и каква е основата, която следва да се ползва за изчисляване на дължимото към тях възнаграждение?
6.Императивни ли са правилата на ЗАПСП за продуцентите и правоносителите или страните имат право, заедно или всяка поотделно, да определят основата, съгласно която се дължат възнаграждения от вторичното използване на аудио-визуалното произведение?
7.В случай, че липсва приложим обичай в Р. Б. при вторичното използване на аудио-визуалното произведение( респективно отчислението от това използване към авторите), съгласно който да се определи от коя основа на приходите се дължи отчисление, то следва ли да се приложи по аналогия обичаят при книгоразпространението и/или друг обект на интелектуалната собственост, където на авторите се дължи отчисление при вторично разпространение на това произведение от неговата корична цена и/или продажна цена?
8.Когато договорена между продуцент и разпространител на аудио-визуално произведение комисионна и/или др. разходи намаляват сумата, заплатена/договорена от всеки ползвател вр. с използване на произведението, възможно ли е това да доведе до лишаване на правоносителите от отчисления за вторично използване, при положение, че съответните ползватели са достъпили произведението и са платили/дължат плащане за използването му?
9.При договори с продължително изпълнение вр. с разпространението на произведение за вторично използване, кога е меродавният момент, съгласно ЗАПСП, за уведомяване на правоносителите за осъществена отделна сделка с произведението, което са създали?
Какъв е обемът на информацията, която продуцентът следва да предостави на правоносителите?
10. Каква е базата за определяне на дължимото възнаграждение при вторично използване на аудио-визуално произведение, съгласно ЗАПСП, когато това произведение е предмет на публична прожекции ( включително, но не само в зала, кино, заведение или друго) без данни за приходи/платен вход ( арг. от чл.65, ал.3 ЗАПСП)?
С подадения чрез адв.М. М. от САК писмен отговор ответникът Българска национална телевизия оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.
Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Въззивното решение е постановено при следните установени и безспорни факти:
Между ищеца Р. Г., като автор (оператор), и ответника Българска национална телевизия, като продуцент, на основание Правилника за реда и условията за организиране и финансиране създаването на български телевизионни филми в БНТ, за създаването на епизоди от телевизионния сериал „Под прикрие“ са сключени, както следва: договор от 04.02.2011г. ( за 4 епизода от сезон 1), договор от 07.09.2011г. ( за 4 епизода от сезон 2), договор от 01.08.2012г. ( за 10 епизода от сезон 3), договор от 15.01.2014г. ( за 9 епизода от сезон 4 ) и договор от 22.01.2016г. ( за 7 епизода от сезон 5). По силата на сключените договори ищецът е поел задължения да извърши действия по заснемане на аудио-визуалното произведение във възложените му части и да отстъпи на продуцента изключителното право да използва филма за максимално допустимия законов срок и на територията на целия свят, вкл. за излъчване на филма по различни технически начини, публичното му прожектиране, субтитриране, отстъпване на правото на използване на произведението на трети лица, а ответникът-продуцент е поел насрещно задължение да му заплати възнаграждение за изпълнение на дейностите по заснемане на епизодите, за отстъпените права и за правото на първо излъчване в програмите си.
Не е спорно, че ищецът е изпълнил действията по заснемане на аудио-визуалното произведение във възложените му части, а ответникът е заплатил дължимото възнаграждение за заснемането, за отстъпените права и за първото излъчване.
В чл.5, ал.1 и ал.2 от договорите за сезони от 1 до 4 ищецът се е съгласил да получава възнаграждението чрез дружеството за колективно управление на авторски права, с което продуцентите имат сключен договор, и при условията на този договор, а, в случай, че продуцентите нямат сключен договор с организация за колективно управление на авторски права – възнаграждението да се заплаща по цените, посочени в Правилника за реда и условията на организиране и финансиране създаването на български телезивизионни филми в БНТ към момента на излъчването. В чл.5, ал.3 от договора от 22.01.2016г. за сезон 5 е уговорено, че, когато продуцентът отстъпва на трето лице право на използване на филма, той ще заплаща на оператора 3% от нетните приходи за съответния вид използване след приспадане на дължимите данъци, разноски и такси за този вид използване, както и на 20% от сумата за възстановяване на инвестицията на БНТ ( амортизационни начисления, материални и нематериални активи).
Във всеки от договорите е предвидено, че за неуредените случаи се прилага Правилникът на БНТ. Съгласно чл.11 от Правилника на БНТ, Българска национална телевизия, като продуцент и копродуцент, заплаща на авторите, артистите в главните роли и изпълнителните продуценти възнаграждение за последващо използване на филма общо в размер на 25% от нетните приходи от съответния вид използване, като в зависимост от вида и жанра на филмовата продукция дяловете се уговарят с договорите, сключени с авторите, в съответствие с класификация по Приложение № 13, заплащането се извършва чрез съответните дружества за колективон управление на права, а, ако такива договори няма– в съотношенията по Приложение № 13, в размерите и при условията на последния действащ договор със съответното дружество. В Приложение № 13 е предвидено, че дължимото възнаграждение на оператора на телевизионен сериал с над 3 серии е до 3% от нетните приходи.
БНТ има сключен договор от 15.02.2001г. със Сдружение „Филмаутор“, в чл.6, ал.4 от който е уговорено, че, когато БНТ отстъпва възмездно на трети лица правото на разпространение на аудио-визуални произведения, по които е продуцент, тя се задължава на превежда на сдружението суми за възнаграждение на авторите, съгласно размери, определени в допълнително споразумение към този договор.Между БНТ и Сдружение „Филмаутор“ е сключено допълнително споразумение от 04.04.2016г., с което се уреждат отношенията по повод заплащане на възнаграждение на авторите на процесния филм, уговорени в договорите между продуцент и автор като процент от нетния приход за сезони 1-3. Неразделна част от договора е Приложение № 2, в което са описани ползвателите и размерът на прихода на БНТ от преотстъпените им права.
За осъщественото ползване на филма в своите програми в периода 22.04.2011г.-01.09.2017г. БНТ е правила редовни отчисления към Сдружение „Филмаутор“, съобразно договореното, и задължението на БНТ към ищеца за възнаграждение за вторично ползване на произведението е погасено с плащане преди предявяване на иска.
Приходи за БНТ са постъпили и от вторично ползване на филма от трети лица –ползватели: 1/от български ползватели, на които продуцентът е отстъпил права лично, и 2/от чуждестранни ползватели, на които БНТ е отстъпил права чрез своя представител, по силата на договор от 19.09.2011г. - „Ню Ф. И. /НФИ - дружество, регистрирано в САЩ.
С първоинстанционното решение БНТ е осъдена да заплати на ищеца, на осн. чл.65, ал.1, във вр. с ал.2 ЗАПСП, възнаграждение за вторично ползване на сериала в размер на 43 707.10лв., ведно със законната лихва от 07.11.2019г. до окончателното изплащане, и заедно с обезщетение за забава в размер на 1221.30лв., и са отхвърлени исковете, с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, за установяване нищожността на разпоредбата на чл.5, ал.1 и ал.2 от договорите за създаване на аудио-визуалното произведение; исковете, с правно основание чл.65, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗАПСП, за възнаграждение за вторично ползване на сериала до пълните предявени размери от 89 293.97лв.; исковете, с правно основание чл. 65, ал.4 ЗАПСП, за възнаграждение в размер на процент от приходите на продуцента от вторично използване на филма в размер на 56 266.65лв. и исковете, с правно основание чл.86 ЗЗД, за разликата до предявения размер от 42 926.05лв.
Като необжалвано, първоинстанционното решение влязло в сила в частта, с която БНТ е осъдена да заплати на ищеца, на осн. чл.65, ал.1, във вр. с ал.2 ЗАПСП, възнаграждение за вторично ползване на сериала в размер на 28 156.52лв.
Срещу първоинстанционното решение в останалите части са постъпили въззивни жалби и от двете насрещни страни.
Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните от ищеца части за отхвърляне на предявените искове.
Въззивният съд е споделил извода, че за осъщественото вторично ползване на аудио-визуалното произведение от трети-лица ползватели на ищеца се дължи справедливо възнаграждение по силата на чл.65, ал.1 ЗАПСП, както и, че същото е дължимо от БНТ.
По отношение на размера на дължимото на ищеца възнаграждение съставът на апелативния съд е изложил съображения, че законът определя неговия размер чрез използване на понятието „справедливо“, което означава, че в нарушение на императивна норма би било договаряне на възнаграждение по начин или в размер, които са в разрез със справедливостта и тогава такава уговорка би била нищожна, като противоречаща на императивна законова разпоредба. В тази връзка въззивният състав е посочил, че основният спорен въпрос между страните е дали отчислението за възнаграждението на оператора за вторичното използване на авторското произведение следва да се извърши на база брутните или на база нетните приходи на продуцента, както и дали размерът на възнаграждението е справедлив по см. на чл.65, ал.1 ЗАПСП.При тълкуване на петте договора между страните въззивният съд е приел, че за всички сезони от сериала страните са постигнали уговорка за размера на възнаграждението, която за сезони от 1 до 4 се съдържа в извършеното препращане към Правилника на БНТ, който от своя страна препраща към Приложение № 13 от класификатора, а за сезон 5 - в чл.5, ал.3 от договора от 22.01.2016г.
Относно това дали размерът на уговореното възнаграждение за осъщественото вторично ползване на филма от трети лица - ползватели е справедлив въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че, тъй като законът не дефинира понятието „справедливо възнаграждение“, се налага то да бъде изпълнено със съдържание във всеки конкретен случай, а именно - със съдържанието, което обичайната практика влага в него.Възприел е и извода, че като източник относно справедливия размер на възнаграждението следва да се изполват данните от експертните заключения на вещите лица. Въз основа на анализ на заключенията и обясненията на в. л.А. и на в. л.М., съставът на апелативния съд е споделил извода, че уговореният размер на отчисленията – 3 % от нетните приходи на продуцента е справедлив, тъй като съответства на обичайната практика.
По отношение на начина на формиране и конкретния размер на възнаграждението за осъщественото вторично ползване на филма от трети лица - ползватели въззивният съд не е изложил свои собствени мотиви, а е препратил, на осн. чл.272 ГПК, към мотивите на първоинстанционния съд.
Въззивният състав е възприел изцяло и извода на първоинстанционния съд относно началния момент на забавата на ответника за заплащане на възнаграждението за осъщественото вторично ползване на филма от трети лица – ползватели, а именно датата, на която ищецът е поискал справка от продуцента - 24.07.2019г., предвид приетото за установено, че още към 2016г. ищецът е знаел за осъществената реализация на произведението, доколкото тогава е получил отчисления и е могъл да поиска от продуцента сметката по чл.66 ЗАПСП.
Съставът на апелативния съд е споделил и извода за базата, върху която следва да се начисли законната лихва, а именно, че в нея не следва да се включат отчисленията по договора с Нова БГ, тъй като към 24.07.2019г. договорът с Нова БГ не е бил сключен, но в базата следва да се включат признатите като дължими суми от НФИ в отчета от 30.06.2020г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 24.07.2019г.
Отделно от това, във въззивното решение е обсъдено и е счетено за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ищеца, че неправилно не са възприети направените от в. л.Й. А. изчисленията за размера на възнаграждението - на база брутоприходи / без приспадане на данъци, такси, комисионни и др. разходи/ - по аналогия с издаването и разпространението на книги.В тази връзка въззивният състав е приел, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на в. л.М., тъй като то е по-обективно и пълно, а вещото лице е безспорен професионалист в конкретната област( професор в УНСС е и преподавател по интелектуална собственост, с опит в оценката на такъв вид активи и с възможност да извършва икономически анализ).Ето защо въззивният състав е възприел изводите на в. л. М., че дължимите отчисления за възнаграждението са на основа брутоприходи, съответно е неприложима практиката при книгоиздаването, както и, че понятието „приходи“ не може да се тълкува като „брутоприходи“, а трябва да бъде изведено от общите правила – националните /НСС -18/ и международните /МСС-18/ счетоводни стандарти, които съдържат такава дефиниция и правилата за определяне на приходите при отделните видове сделки. В обжалваното решение е възприет изводът в заключението на СИЕ с в. л.О. М. относно понятието „приходи“( но не по см. на ЗАПСП, а според националните и международните счетоводни стандарти). Изложени са съображения, че сумите, събрани като данъци, не са икономически ползи и не водят до увеличаване на собствения капитал, т. е. те не са приходи.Прието е, че приходите на БНТ в резултат от сключени лицензионни сделки или сделки на отстъпване на права са подчинени на правилата за определяне на приходи, съобразно НСС-18, в т.8.2. от които изрично е предвидено, че те се отчитат от лицензодателя, съобразно уговореното в конкретния лицензионен договор. Направен е извод, че брутоприходите на БНТ не се формират от продажбата на сериала, а от уговореното от страните, т. е. от нетния приход, след приспадането на всички, предвидени в договорите, комисионни и разноски. За неоснователно е счетен доводът в жалбата на ищеца за неправилно приспадане от приходите на ДДС и корпторативен данък, комисионно възнаграждение и разходи за субтитриране.Изложени са съображения, че дължимото справедливо възнаграждение на автора не може да е в ущърб на продуцента и на държавата. Въззивният състав е споделил извода, че от приходите на продуцента от вторично ползване на филма от български ползватели следва да се приспаднат данъчните задължения - ДДС и корпоративен данък, комисионното възнаграждение на чуждестранния дистрибутор (тъй като това е цената, която продуцентът заплаща за реализиране на вторичното ползване и е разход, независимо дали сделката ще се дефинира като комисионна или лицензионна/, и, тъй като то е в рамките на обичайното, според заключението на в. л. М./ и разходите за субтитриране и дублаж в Л.Америка ( независимо от извода на в. л.А., че договарянето това да е в негова тежест е на загуба, но като се има предвид крайната икономическа цел на сключения с НФИ договор в неговата цялост), съответно, че не следва да се включват приходи от публичните прожекции ( тъй като те са били със свободен вход и не са генерирали приходи); и не следва да се приспадат амортизационни отчисления, каквито не са калкулирани.За неоснователно е счетено и оплакването за приетия начален момент на забавата – датата на писмената покана на ищеца до ответника ( 24.07.2019г.), предвид приетото за установено, че плащане и отчитане на възнаграждения в полза на ищеца чрез Сдружение „Филм аутор“ е направено през 2016г. и то е прието от ищеца без възражения.
Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за директен достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от порок, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието му, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка. Очевидна неправилност би била налице при обосноваване от съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на норма със смисъл, различен от действително вложения( извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма). Такава би била налице, когато решението е постановено в явно нарушение на закона (contra legem), извън закона (extra legem) или е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Такава би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и необоснованост, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от касатора, а не служебното й установяване от съда, като едновременно с това следва да е аналогично развит в касационната жалба касационен довод по чл.281 ГПК.
Въведените от касатора доводи не обосновават някоя от изведените то съдебната практика хипотези на очевидна неправилност. Те касаят правилността на въззивния акт, която е предмет на същинския касационен контрол, производството по чл.290, ал.2 ГПК, но е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.
Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение(чл.281, т.3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК).
Неоснователността на искането за допускане на обжалване по всички поставени от касатора въпроси преди всичко произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2019г. на ОСГТК на ВКС.
Въпроси № 1, № 2 и № 9 не са значими, тъй като, видно от мотивите на обжалваното решение, не са обсъждани. Въззивният съд не е изследвал значението на употребения в чл.65, ал.3, 4 и 5 ЗАПСП термин „приход“, включително във връзка с понятието „справедливо възнаграждение в чл.65, ал.1 ЗАПСП.Съответно, във въззивното решение е коментирано понятието „приходи“ според националните и международните счетоводни стандарти.Въззивният съд не е обсъждал и значението и възможния обем на термина „процент“, употребен в чл.65, ал.4 и ал.5 ЗАПСП, както и дали възнаграждението по чл.65, ал.4 ЗАПСП е възможно да се кумулира с възнаграждението по чл.65, ал.2 ЗАПСП. В решението не е обсъждано и това кой е меродавният момент, съгласно ЗАПСП, за уведомяване на правоносителите за всяка осъществена сделка с произведението и какъв е обемът на информацията, която продуцентът следва да предостави.
Въпрос № 3 не удовлетворява общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изразява несъгласие с правилността на извода на въззивния съд, че в приходите на БНТ не се включват приходи от продажбата на сериала, а само това, което е уговорено между страните. Правилността на обжалвания акт е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че касаторът не поставя релевантен процесуалноправен въпрос във връзка във връзка правомощията на въззивния съд да изложи свои собствени мотиви относно начина на формиране и конкретния размер на възнаграждението за вторично ползване на произведените от трети лица-ползватели.
Въпроси № 4, № 5 и № 8 не са значими за крайния изход, тъй като не съответстват на данните по делото, поради което и не са обсъждани от въззивния съд.Във въпрос № 4 касаторът е предпоставил хипотеза, в която възнаграждението на авторите е уговорено да се дължи от ползвателите, която е различна от приетата в случая, че то е в тежест на продуцента.Не съответства на данните по делото и предпоставената от касатора във въпросите хипотеза, в която разходите на продуцента са по-високи от заплатената от ползвателите сума или реализираната печалба.
Въпрос № 6 е общ и теоретичен в частта дали разпоредбите на ЗАПСП са императивни, а в останалата част относно това дали продуцентите и правоносителите имат право да определят основата за отчисленията въпросът касае правилността на решението.Ето защо и за него не е удовлетворена общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Несъгласие с правилността на извода за неприложимост по аналогия на обичая при книгоразпространението касае въпрос № 7, поради което и той не е значим за крайния изход на делото.
Въпрос № 10 също не притежава характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК, тъй като също касае правилността на изводите във връзка с двете публични прожекции без данни за платен вход.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставените въпроси не е налице въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т. 4 от ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2019г. на ОСГТК на ВКС.Основанието „от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото“ изисква обосноваване от касатора наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което следва да бъде създадена или осъвременена съдебната практика.
В разглеждания случай касаторът не твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не е налице и неяснота и непълнота на правната уредба, конкретно на правната норма на чл.65 ЗАПСП, според неоснователно поддържаното от касатора.
Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид този изход на спора на касатора не се дължат разноски.
Разноски не се присъждат и на ответника, предвид липсата на данни такива да са извършени.
Мотивиран от това, съставът на I т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 285/03.05.2023г. по възз. т.д.№ 572/2022г. на САС.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: