Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 19.05. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г. о.
в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр. д.N 272 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност срещу определение № 86 от 1.04.2011 год. по ч. гр. д. № 130/2011 год. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 322 от 1.02.2011 год. по ч. гр. д. № 189/2011 год. на Плевенския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД срещу М. Т. Н., Б. Г. Н., Н. Г. Н., А. Г. Н. и Т. Г. Н., в качеството им на наследници на Г. Б. Н., чрез налагане на възбрана върху дворно място от 420 кв. м., съставляващо УПИ ****** в кв. 145 по рег. план на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда и др. постройки.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос - допустимо ли е налагане на обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД, върху имущество по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение. Поддържа се, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Приложени са определения на състави на ВКС.
Ответниците по частната касационна жалба не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд в обжалваната част Великотърновският апелативен съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 7 ЗОПДИППД върху имущество по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение не се налагат обезпечителни мерки.
Поставеният в изложението правен въпрос не обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По този въпрос е даден отговор с решение № 87 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 369/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. в производство по чл. 290 ГПК, с което е прието че нормата на чл. 23, ал. 7 ЗОПДИППД установяваща, че не се налагат обезпечителни мерки върху имуществото, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение, изключва това имущество от обхвата на обезпечителните мерки. Ограничаване обема на обезпечителните мерки по чл. 21 и сл. от Раздел І, гл. ІV ЗОПДИППД е съобразено с това, че основанието на иска още не е доказано по съдебен ред и не следва от ограничителните мерки да произтекат вреди, за които държавата ще носи отговорност по чл. 32 от закона.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с разрешението дадено в задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА
касационно обжалване на определение № 86 от 1.04.2011 год. по ч. гр. д. № 130/2011 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: