Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба от М. А. Марангос от Р. Г. чрез пълномощника си адв. А. В. П. от АК-С., против въззивно определение № 1356 от 26.07.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 483 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено определение № 1117/16.03.2010 г., постановено по гр. д. № 614/2009 г. на Разложкия районен съд, с което въззивната жалба на М. А. Марангос против решение № 280 от 22.01.2010 г. по същото гражданско дело, е върната като подадена след изтичането на срока за въззивно обжалване.

В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което делото се върне на първоинстанциония съд за администриране на въззивната жалба. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, се поставя процесуалноправният въпрос, макар и не дословно формулиран, а именно, приложим ли е срокът за обжалване по смисъла на чл. 315, ал. 2 ГПК в случай, че производството по делото е следвало да се разгледа по общия исков ред, с оглед разпоредбата на чл. 310, ал. 2 ГПК, тъй като един от обективно съединените искове/по чл. 71, ал. 2 СК отм., неправилно квалифициран от съда по чл. 72 СК отм. /, не попада в хипотезите на чл. 310, т. 1-6 ГПК и в случая приложима ли е разпоредбата на чл. 259, ал. 1 ГПК, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като съдебна практика са приложени определение № 392 от 18.05.2010 г. по ч. т.д. № 287/2010 г. на ВКС, ТК, по приложението на чл. 210, ал. 2 и чл. 211, ал. 2 ГПК и определение № 622 от 30.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2242/2008 г. на ВКС, І ГО, по приложението на чл. 315, ал. 2 ГПК.

Ответницата по частната жалба К. Х. Х. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Б. от АК-Б., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

С атакуваното определение въззивният съд приел, че въззивната жалба е просрочена, тъй като в процесния случай правилото на чл. 315, ал. 2 ГПК е спазено, като съдът се е произнесъл в деня, в който е било обявено, че ще се произнесе, на жалбоподателя е изпратено съобщение с препис от изготвеното решение, в което изрично е отразено от коя дата тече срокът за обжалване и тя съвпада с деня, в който е било обявено в съдебно заседание, че ще се произнесе – 22.01.2010 г., от който ден тече срокът за обжалване и който срок е пропуснат от частния жалбоподател.

Срещу частния жалбоподател са предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 71, ал. 2 СК отм. за предоставяне на родителските права на роденото от фактическото съжителство между страните ненавършило пълнолетие дете Я. М. Марангос, [дата на раждане], на майката К. Х. и за определяне на режим на лични отношения с бащата М. Марангос, с правно основание чл. 82 СК отм. за заплащане на месечна издръжка на детето и с правно основание чл. 72 СК отм., вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи, за издаване на паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за заместващото съгласие на бащата за пътуване на детето в чужбина. Съдът е разгледал делото по реда на чл. 310 и сл. ГПК и в съдебното заседание на 11.01.2010 г. е обявил, че ще произнесе решението си на 22.01.2010 г. На посочената дата решението на първостепенния съд е обявено. В него е отразено, че „подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Благоевградския окръжен съд, считано от датата на обявяването му”, а в съобщението, придружаващо преписа от решението, връчени на частния жалбоподател на 18.02.2010 г., изрично е отразено, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него, т. е. срокът за обжалване изтича на 05.02.2010 г./петък, присъствен ден/, а въззивната жалба е подадена на 04.03.2010 г. по пощата, след изтичането му, поради което съдът я е върнал на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира, че поставения процесуалноправен въпрос е значим за изхода на конкретното дело. Атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставения процесуалноправен въпрос липсва съдебна практика – касае се до нова процесуална норма, което налага за точното прилагане на закона да се даде разрешение от ВКС, с което да се преодолее погрешната практика по конкретни дела. Представената съдебна практика, посочена по-горе, е неотносима за настоящия случай.

Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.

Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и пета от ГПК ”Бързо производство” се предпоставя от характера на предявените искове и в чл. 310, ал. 1, т. 1-6 ГПК изчерпателно са посочени кои искове подлежат на разглеждане по реда на това производство. В действащата разпоредба към момента на предявяване на исковете на чл. 310, ал. 1, т. 5 ГПК/понастоящем отменена/ е предвидено, че по реда на бързото производство се разглеждат исковете за упражняване на родителски права при разногласие между родителите, в случаите по чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи, а в т. 6 са други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон – в настоящия случай искът за издръжка. Този ред обаче не е предвиден за исковете, с които се иска предоставяне на родителските права на ненавършилите пълнолетие деца на единия родител, когато родителите им не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им – чл. 71, ал. 2 СК отм., респ. и определяне на режим на лични отношения с другия родител, а съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 2 ГПК, при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство. В конкретния случай като е разгледал обективно съединените искове, в т. ч. и този по чл. 71, ал. 2 СК отм., който подлежи на разглеждане по общия исков ред, по реда на бързото производство, първоинстанционният съд е нарушил императивните разпоредби на чл. 310 ГПК, поради което е неприложима и специалната процедура по чл. 315 ГПК за разглеждане на делото, в т. ч. и тази за обжалване на решението/чл. 315, ал. 2 ГПК/. При този процесуален порок заинтересованата страна – в случая ответникът по делото, касатор в настоящото производство, може да обжалва съдебното решение при условията на чл. 259, ал. 1 ГПК – в двуседмичен срок от връчването му. В случая на страната е изпратено съобщение за изготвеното съдебно решение, придружено с препис от него, получено лично на 18.02.2010 г., двуседмичният срок за обжалването му изтича на 04.03.2010 г., в който срок е депозирана въззивната жалба, изпратена по пощата, видно от пощенското клеймо.

По изложените съображения, отговорът на поставения процесуален въпрос, обусловил изхода на делото е, че в случаите, когато производството по делото е следвало да се разгледа по общия исков ред, с оглед разпоредбата на чл. 310, ал. 2 ГПК, тъй като един от обективно съединените искове не попада в хипотезите на чл. 310, ал. 1, т. 1-6 ГПК, а съдът го е разгледал по реда на бързото производство, то срокът за обжалване на решението по чл. 315, ал. 2 ГПК е неприложим, а следва да се приложи общата разпоредба за въззивното обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, съгласно която жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.

Като е приел противното, потвърждавайки първоинстанционното определение, с което въззивната жалба на М. А. Марангос против решение № 280 от 22.01.2010 г. по гр. д. № 614/2009 г. на Разложкия районен съд, е върната като подадена след изтичането на срока за въззивно обжалване по чл. 315, ал. 2 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на Разложкия районен съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия по администриране на въззивната жалба.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

до касационно обжалване

въззивно определение № 1356 от 26.07.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 483 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.

ОТМЕНЯ

въззивно определение № 1356 от 26.07.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 483 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. и потвърденото с него определение № 1117/16.03.2010 г., постановено по гр. д. № 614/2009 г. на Разложкия районен съд за връщане като просрочена въззивната жалба на М. А. Марангос против решение № 280 от 22.01.2010 г. по гр. д. № 614/2009 г.

ВРЪЩА

делото на Разложкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба на М. А. Марангос против решение № 280 от 22.01.2010 г. по гр. д. № 614/2009 г. по описа на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: