О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 586

С. 12.05.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 3 май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ

: М. И.

И. П.

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.

дело № 1811/2010 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, подадена от пълномощника гл. юрисконсулт К. К., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 695 от 11.10.2010г. по в. гр. д. № 715/2010., с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд, № 578 от 28.04.2010г. по гр. д. № 614/2008г., с което осъдено Министерството на отбраната да заплати на К. Л. Л. сумата 3 561, 04 лв. възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2007г., ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Ответникът К. Л. Л. от [населено място] не е изразил становище.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практиката на съдилищата по процесуалноправния въпрос допустимо ли е да се установява със свидетелски показания дължимостта на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд и да се определя размерът му чрез понятието „средномесечно”. Прилага съдебни решения.

ВКС намира, че от приложените решения не се констатира...