О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 435

гр. София, 03.07.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното К. Н т. д. N 2770 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на О. С против решение № 891 от 13.04.2018г. по в. т.д. № 61 от 2018г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 5386 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 64/2017 г. на Окръжен съд - Благоевград. С първоинстанционното решение общината - касатор е осъдена да заплати на ПК „Македония,” на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ЗЗД, сумата от 78 453, 55 лева – неизплатена продажна цена за доставени хранителни продукт, съгласно договор № 8/17.09.2011г. и издадените за периода 20.12.2011г. - 27.02.2013г. 94 броя фактури /подробно описани по номер, дата на издаване и стойност/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 23 945, 55 лева - мораторна лихва за забава за периода 13.01.2014г. - 13.01.2017г., и 4 095, 96 лева - разноски по делото.

Касаторът твърди, че на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД, цялото претендирано от ищеца вземане за периодични плащания - главница и мораторна лихва, е погасено по давност. Намира предявения иск за недопустим, поради погасяване по давност на субективното право на иск за заявените претенции. Счита, че неправилно решаващият съд е определил сключения договор между страните като рамков договор, вместо договор за обществена...