О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№363

София, 02.07.2019 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е Донкова

като изслуша докладваното от съдия Е. Д гражданско дело № 1437 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. С. и адв. А. Ж. като пълномощници на „Е. К“ ЕООД, гр. София, срещу въззивно решение № 8028, постановено на 20.12.2018 г. по в. гр. д. № 2533/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу М. С. Н., Д. Г. Н., Д. Н. М.-Д. и С. Н. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на основание придобивна давност чрез упражнявано владение в периода 25.09.2003 г. – 02.12.2010 г. върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на Столична община, район „П.“, [населено място], при описани граници.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси /процесуалноправен и материалноправен/, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. „длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните от значение за изясняване на спора от фактическа страна“; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГТК на...