ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1930

гр. София, 09.07.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 251 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Р. - М. /Р-М/“ ООД и насрещна касационна жалба на ответника „ЗТ Консулт“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски градски съд.

Ответникът оспорва жалбата на ищеца, последният не изразява становище по жалбата на ответника.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е уважил предявения по реда на чл. 422 ГПК иск по чл. 79, ал. ЗЗД, като е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 25 000 лв. заедно със законната лихва, представляваща неплатена част от цената по договор за продажба на недвижим имот.

По жалба на ответника въззивният съд след съответна отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил иска частично за разликата над 3747 лв.

За да намери иска за неоснователен в отхвърлената част, съдът е подложил на тълкуване клаузата на чл. 4.3.7 от предварителния договор, съгласно която част от цената в размер на 20 000 евро купувачът се задължава да заплати в двегодишен срок от сключването на окончателния договор в нотариална форма. Тълкувайки клаузата във връзка с уговорките по впоследствие сключеното допълнително споразумение, съдът е обосновал извод, че тази сума, наред с останалите суми, посочени в допълнителното споразумение, представлява възнаграждение за довършителни работи в рамките на уговорената с предварителния договор обща цена. По-нататък съдът е приел, че с второ допълнително споразумение страните са уговорили първоначално определеният размер на цената от общо 170 000 евро да бъде намален с 44 554,51 лв., както и с дължимата от ищеца неустойка за забавено изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността в размер на 25 000 лв. Съпоставяйки така установения краен размер на задължението на ответника с извършените от него плащания, въззивният съд е приел, че неплатеният остатък от общата цена възлиза на 3747 лв., над който размер предявеният иск е неоснователен.

От страна на ищеца допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. С възпроизвеждане на утвърдената в практиката на ВКС дефиниция на понятието „очевидна неправилност“ се поддържа, че в конкретния случай очевидната неправилност на въззивното решение се изразява в това, че въззивният съд от една страна приел, че претендираната сума не е част от продажната цена на имота, а от друга страна механично извадил платеното от общата цена по сделката, приемайки, че процесната сума е част от цената на имота.

Не се установява въведеното основание за допускане на касационно обжалване.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изтъкнатото от жалбоподателя не съответства на изложените от въззивния съд съображения, с които, обратно на твърдението за формиран извод, че процесната сума не е част от цената на имота, съдът е посочил въз основа на извършеното тълкуване, че същата се отнася към предвидените довършителни работи, но в рамките на уговорената обща цена по договора.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане. Независимо от представения договор за правна помощ на ответника разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК не се следват с оглед липсата на направено искане за това.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 1978/20.04.2023 г. по гр. д. № 3593/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................