Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4155/14.01.2020 г. на Д. В. Ф. Ж. Б., чрез адв. В. Г., против определение № 29360/12.12.2019 г. по в. ч. гр. д. № 11982/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено определение № 146660/20.06.2019 г. по гр. д. № 66853/2018 г. на Софийски районен съд, III Г.О., 158-ми състав, с което е прогласена международна компетентност на българския съд да разгледа предявения от Д. В. Ф. Ж. Б. срещу Ф. Х. иск за прекратяване на брака между страните, като вместо това е прогласена некомпетентност на българския съд за разглеждане на предявения иск и производството е прекратено. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в случая не е налице нито една от алтернативно предвидените в чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. хипотези за компетентност на българския съд да разгледа спора.

Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК такива са решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. От данните по делото се установява, че страните имат ненавършило пълнолетие дете (С. Б., [дата на раждане] ), което не е имало обичайно местопребиваване на територията на Р. Б към момента на предявяване на иска, поради което, дори при наличие на някоя от предпоставките по в чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., българският съд не би бил компетентен да се произнесе по въпросите за упражняване на родителските права (в този смисъл – oпределение на СЕС от 16.01.2018 г. по преюдициално запитване С-604/17, отправено от ВКС).

Доколкото в случая предмет на производството пред българския съд би бил единствено искът за прекратяване на брака между страните, не е налице някое от предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК изключения. Настоящият състав счита, че не е налице специална законова уредба, която да дерогира приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК. Разпоредбата на чл. 28 КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентост на българския съд, но не изключва приложението на общите процесуални норми на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК относно процесуалната допустимост на касационното обжалване на въззивните актове /в този смисъл - опр. № 224 – 2018 – III ГО, опр. № 113 – 2018 - IV ГО, опр. № 395 - 2018 - IV ГО, опр. № 187 – 2018 - III ГО/.

Предвид изложеното, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 4155/14.01.2020 г. на Д. В. Ф. Ж. Б., чрез адв. В. Г., против определение № 29360/12.12.2019 г. по в. ч. гр. д. № 11982/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: