Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Т. В. против решение №2090 от 14.08.2019г. по гр. д. 5736/2018г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация –„Ю. Б„ АД, [населено място] не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът В., чрез пълномощника си - адв. Б. А. е поддържал основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК. Това основание страната е обосновала с буквално възпроизвеждане на оплакванията си в касационната жалба, сведени до разбирането й за приложимост на чл. 432 ТЗ, относно хипотезите, при които банка може да иска изпълнение на срочно задължение и преди срока, като са изложени и доводи относно неприложимост на ЗКИ. Посочено е още в тази връзка / все оплаквания възпроизведени буквално от касационната жалба/, че решенията на ВКС, на които се е позовал въззивният съд, съдържали вътрешно противоречие, разгледано конкретно по отношение на решение на ВКС, №200/19г. на ТК, І т. о. Страната общо е посочила, че били „ налице и материалноправни въпроси“, които формулира, с оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „ Ако в договор за банков кредит изрично е уговорено, че при настъпване на определено условие /напр. последователното неплащане на определен брой вноски от страна на кредитополучателя/, вземането на кредитора става автоматично предсрочно изискуемо, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните, сбъдването на това условие предизвиква ли настъпването на предсрочна изискуемост при положение, че кредиторът все още не е упражнил надлежно своето потестативно право да обяви предсрочната изискуемост на законово или на друго договорно основание„, и 2/ „ Ако предсрочна изискуемост на паричните вземания на кредитор по договор за банков кредит е настъпила въз основа на сбъдването на уговорено между страните условие / напр. последователното неплащане на определен брой вноски от страна на кредитополучателя/, може ли предсрочната изискуемост да настъпи повторно в резултат на това, че в един по-късен момент кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на законово или на договорно основание.”Други доводи не са развити.

Касаторът В. не обосновава довод за наличие предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Касаторът е поддържала основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, обосновано от нея чрез възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на акта от касационната й жалба. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като е възпроизвела оплакванията си за неправилност от касационната жалба, а не е развила нарочни доводи за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл. 280, ал. 2 пр. 3-то ГПК.

Касаторът В. не обосновава наличие и на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поставените от нея въпроси не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата с т. 1 ТР ОСГТК №1/10г. дефинитивност на правният въпрос, тъй като са общи, хипотетични, изведени от защитната теза на страната, а не от решаващите изводи на състава, приел редовно изпълнена процедура по връчване на изявлението на банката за предсрочна изискуемост на целият дълг, обосновано като факт, от който се установява дължимост на вземането за непадежирала главница. Така формулирани въпросите поставят хипотези необсъждани и ирелевантни за решаващия правен извод, Следва да се посочи и това, че касаторът не е развила и доводи по допълнителния критерий, съобразно разясненията дадени с т. 4 ТР ОСГТК №1/09г., тъй като само е възпроизвела текстово нормата. Извън това, по приложението на чл. 60 ЗКИ и чл. 71 ЗКИ, както и по приложението на чл. 432 ТЗ е налице достатъчно константна и еднозначна практика на ВКС, в това число и тълкувателна практика, която, с оглед съдържанието на поставените въпроси и основанието на иска, не е била отчетена от касатора. Или, след като е налице константна казуална и тълкувателна практика на ВКС, това изключва наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2090 от 14.08.2019г. по гр. д. 5736/2018г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: