Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 80923/07.08.2020 г. на „С.Г.Г“ ЕАД, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв. В., против определение № 12449/04.08.2020 г. по ч. гр. д. № 5847/2020 г. на Софийския градски съд, VI-10 състав, с което е потвърдено определение № 603/28.05.2020 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е отказано вписване на прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека, на „Първа инвестиционна банка“ АД спрямо „Агрофина“ ООД в размер на 128 000 евро, произтичащо от договори за кредит 010-366/07.08.2009 г., анекс 12/010-332/21.12.2009 г. и анекс 2/010-178/08.07.2010 г. и всички анекси, в полза на „С.Г.Г“ ЕАД.

Частният жалбоподател е изложил твърдение, че при проверка на делото е установил, че лице от Агенция по вписванията не е представило цялата преписка, умишлено е разбъркало документите и ги е предало във вид, в който не са представени от молителя. От представеното заявление за вписване било видно какви документи са приложени към него, описани като заявления, като върху всеки един от документите е извършена нотариална заверка с едни и същи входящи номера. При подаване на документите заявлението било представено в два екземпляра, но единият бил върнат от приемащия служител, а актът, подлежащ на вписване, е приложението към договора за цесия, което било представено в два екземпляра.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК и в частност - очевидна необоснованост, тъй като е бил представен и втори оригинал на заявление за вписване /при отказ да бъде приет/, както и два екземпляра на приложение № 187/19.12.2019 г. към договора за цесия.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.

С определение № 603/28.05.2020 г. съдия по вписванията при Софийския районен съд приел, че представената молба за вписване е в един екземпляр, без нотариална заверка на подписа, към платежното нареждане няма заверка на банката, чрез която е направено плащането, молбата е следвало да бъде придружена и от два екземпляра на договора за цесия и от рамковия договор за цесия, който е неразделна част от договора за цесия и приложението към него. Тези изисквания, регламентирани в чл. 3, ал. 1 и чл. 17, ал. 1, т. „е“ от Правилник за вписванията /ПВп/, не са спазени, поради което съдията по вписванията постановил отказ да впише прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека.

За да постанови обжалваното определение, Софийският градски съд споделил извода, че договорът за прехвърляне на вземане е съвкупност от три акта - рамков договор за цесия, договор за прехвърляне на вземане № 1/19.12.2019 г. и приложение № 187/19.12.2019 г., а не само приложение № 187, каквото е твърдението на молителя. Съдът установил, че в цитираното приложение липсват клаузи, свързани с прехвърляне на вземането - то представлява описани в табличен вид договори за кредит, без да е ясна само от този документ волята за прехвърляне на вземането. В самото приложение е посочено, че се касае за приложение към договор за цесия № 1/19.12.2019 г. към рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. Воден от това, въззивният съд заключил, че жалбоподателят не е изпълнил формалните изисквания на ПВп, тъй като не са представени два екземпляра на молбата /заявлението/ за вписване /причините, поради които това е станало, са ирелевантни, доколкото се касае само за твърдения/ и два екземпляра на рамковия договор и договора за цесия. Дори и да се приеме, че са представени два екземпляра на заявлението, то не са представени два екземпляра на договора за цесия. Така мотивиран, и след като приел за неоснователно съображението молбата да бъде с нотариално заверен подпис на молителя, въззивният съд потвърдил обжалваното определение.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция съставът на ВКС, I-во г. о., намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивното определение е очевидно необосновано.

За да е налице явна необоснованост на съдебния акт като форма на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК, същата следва да е резултат от грубо нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, на които в настоящия случай жалбоподателят не се позовава /определение № 5139/18.02.2020 г. по ч. гр. д. № 1892/2020 г. на Софийския градски съд, посочено в частната касационна жалба, не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Изложените от жалбоподателя доводи за явна необоснованост на обжалваното определение са неоснователни. Софийският градски съд е обсъдил данните по делото, като приетите фактически констатации не са в грубо несъответствие с доказателствата и логическите правила и не нарушават изискването за установяване на истината. Представените пред съдията по вписванията документи не отговарят на изискванията на чл. 17, ал. 1, б. „е“ ПВп и направените от въззивния съд изводи, че не са представени два екземпляра на молбата за вписване, както и два екземпляра на договора за цесия, състоящ се от рамков договор, договор за прехвърляне на вземане № 1/19.12.2019 г. и приложение № 187/19.12.2019 г., не са очевидно необосновани. Изводите съответстват на нормативната уредба, както и на доказателствата, от които е видно, че пред съдията по вписванията е бил представен един екземпляр на молбата за вписване и същата не е придружена от два екземпляра на договора за цесия и рамковия договор. Дори да се приеме, че вторият екземпляр от молбата е бил върнат неоснователно, както твърди жалбоподателят, това не е достатъчно за валидно сезиране, тъй като е видно, че и до настоящия момент не са налични два екземпляра на договора за цесия и рамковия договор. Представянето им е необходимо, тъй като в тях се съдържа волеизявлението за прехвърляне на вземания, и те, заедно с приложение № 187/19.12.2019 г., което е било представено в два екземпляра, представляват основанието, въз основа на което се иска вписването. Изложените в частната касационна жалба твърдения за причините, поради които съдиите по вписванията при Софийския районен съд постановяват откази за вписване на прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека, не могат да наложат извод за очевидна неправилност на обжалваното определение.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито при наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване.

Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12449/04.08.2020 г. по ч. гр. д. № 5847/2020 г. на Софийския градски съд, VI-10 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: