Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Молителят А. И. Д., който иницира производство по реда на глава ХХІV ГПК, иска настоящият състав да поправи допуснати очевидни фактически грешки в решение № 117/ 02.10.2013 г. по гр. д. № 530/ 2012 г, с което Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение оставя без уважение неговата молба за отмяна на решението от 24.04.1997 г. по гр. д. № 625/ 1991 г. на Софийски районен съд, на решение от 28.10.2002 г. по гр. д. № 4982/ 1997 г. на Софийски градски съд и на решение № 807/ 26.10.2004 г. по гр. д. № 996/ 2003 г. на Върховен касационен съд. Искането обосновава с това, че в решението по чл. 307 ГПК Върховният касационен съд е описал погрешно конкретните факти, на които молителят е базирал двете основания за отмяна на влезлите в сила решения (чл. 304 и чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК).

Със сходни твърдения и обосновка ответницата по молбата П. Г. Д. отправя същото искане.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не постъпват отговори по молбите.

Производството по поправка на очевидна фактическа грешка е възложено в компетентност на съда, постановил решението, като предвиден в закона способ за изправяне на порочно процесуално действие на съда при постановяване на решението (чл. 247 ГПК). Законодателят е отчел, че решението е резултат от човешка дейност и е възможно съдът да допусне грешка в писмения документ на решението при словесното изразяване на своята воля. Очевидна фактическа грешка има в онова решение, което отразява (установява) несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване. Производството по чл. 247 ГПК има за цел да приведе в съответствие действителната и изявената воля на съда, но не и да замести или да отмени формираната. Така производството по чл. 247 ГПК провежда, а не изключва забраната за отменяемост или изменяемост на решението от съда, който го е постановил (чл. 246 ГПК) и е безсрочна възможността за поправка допуснатите в решението очевидни фактически грешки, включително и по почин на съда, но настъпва незабавно (от деня на обявяване) неговата неотменяемост и неизменяемост.

В решение № 117/ 02.10.2013 г. по настоящото дело формираната и изявена воля от Върховния касационен съд са в пълно съответствие. Изложени са мотиви, че А. И. Д. не е страна по делото по влязлото в сила решение, но и няма качеството на необходим другар. Развити са и мотиви, че това е така, защото титулярство на правото на собственост на основание саморъчното завещание, изведено в молбата с искане за отмяна на влязлото в сила решение при основанието на чл. 304 ГПК не удовлетворява, а осуетява предпоставките на чл. 215 ГПК (чл. 171 ГПК отм. ). Това е така, защото чл. 16, ал. 2 ЗН изключва възможността наследникът по закон да се легитимира като собственик на имуществото по завета. Следователно не е налице изискуемата от процесуалния закона общност и на съдържанието, и на основанието на заявеното от молителя право на собственост с някое от правата по исковете по влязлото в сила решение и молителят не е необходим другар с никоя от страните по приключилото дело. Изложени са и мотиви, че саморъчното завещание не покрива основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК. Възникналите по него права за молителя, който твърди, че е заветник на апартамента, е допустимо да намерят защита в нов исков процес. Съответен на тези мотиви е и крайният извод в решението по чл. 307 ГПК, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и на двете заявени основания. Дори да са верни твърденията в молбите по чл. 247 ГПК за неточно описание на фактите, при които Върховният касационен съд е формирал и изявил своята воля, подобен порок е неизправим по реда на поправката на очевидна фактическа грешка в решението по чл. 307 ГПК.

При тези мотиви, съдътРЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на А. И. Д. ЕГН [ЕГН] и на П. Г. Д. ЕГН [ЕГН] за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 117/ 02.10.2013 г. по гр. д. № 530/ 2012 г. на Върховния касационен съд на Р. Б.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.