Производството е по чл. 47 т. 2 и т. 4 пр. първо ЗМТА.

Образувано е по иск на С. Д. Д., за отмяна на арбитражно решение, постановено на 30.04.2013 год. от Арбитражен съд при „ Стопанска асоциация „ [населено място], по арбитражно дело № 282 / 2013 год.,с което са уважени предявените от [фирма] против ищеца обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 79 ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 99 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД – за връщане на предоставена в заем по договор с трето лице – [фирма] сума, ведно с обезщетение за забава в издължаването й, като материалноправната си легитимация ищецът в арбитражното производство е основавал на договор за цесия, сключен с [фирма]. Ищецът оспорва наличие на валидно арбитражно споразумение - основание по чл. 47 т. 2 ЗМТА.Противопоставя нищожност на договора за заем, вземането по който е предмет на цесията в полза на [фирма], поради липса на съгласие. Твърди, че не е сключвал такъв договор, като оспорва автентичността на подписа си под същия и приложимите към него по силата на изрично препращане Общи условия на [фирма],съдържащи арбитражна клауза.Твърди осъществена от трето лице злоупотреба с личната му карта, използвана за сключване на договора с [фирма]. Кумулативно сочи и основание по чл. 47 т. 4 пр. 1 ЗМТА – ненадлежно уведомяване за образуваното арбитражно производство. Твърди, че писмо № ИД PS 4004006ЕЕRD на [фирма], с което арбитражният съд е изпратил искова молба и приложения, предвид оформяне на връщането му с отбелязване, че „ пратката не е потърсена от получателя„,не съставлява годно доказателство за уведомяване за арбитражното производство.

Ответникът- [фирма]–оспорва иска като неоснователен. Твърди, че с писмо № УПЦ 01 / АРБ – 2082-00346627 / 29.01.2013 год.,получено от ищеца на 02.02.2013 год., наред с уведомяване за вземане по договор за кредит и извършената в полза на А. цесия на вземането по същия, е отправил предложение за обвързване с арбитражна клауза - за разрешаване на възникналите по повод договора за кредит и договора за цесия спорове, вкл. относно съществуването на задължението - пред Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”гр.П..С непротивопоставяне на предложението, вкл. непредприемане своевременни действия по оспорване действителността на договора за кредит, ответникът счита, че спрямо ищеца следва да намери приложение нормата на чл. 5 от ЗМТА и същият не може да се позовава на липса на валидно арбитражно споразумение, Кумулативно, със същите последици, но обосновани с приложението на чл. 32 ал. 2 ЗМТА и чл. 12 от Правилника на АС при Стопанска асоциация [населено място], ответникът противопоставя получаването от ищеца на пратка № RPS 4003006 EERD, с обозначено съдържание, смислово кореспондиращо на „ искова молба „ и пратка № ИД PS 4003 006 ОН 4 3, с обозначено съдържание, смислово кореспондиращо на „ призовка „.Ответникът счита, че същите удостоверяват надлежно уведомяване на ищеца за образуваното арбитражно производство и насроченото заседание, с прилагане преждепосочените разпоредби на чл. 32 ал. 2 ЗМТА и чл. 12 от Правилника на АС,а от тук и при непротивопоставено своевременно – с отговора на исковата молба - възражение за липса на валидно арбитражно споразумение, съгласно чл. 20 ал. 1 ЗМТА,се явява преклудирано възражение с този предмет, като основание за предявяване на иск по реда на чл. 47 т. 2 ЗМТА,

Искът е предявен от легитимирана страна, срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция - арбитражен съд, като по изложени в определение № 224 / 30.05.2014 год. по настоящото дело съображения, настоящият състав счита спазен преклузивния срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА, считано от получена покана за доброволно изпълнение на ЧСИ И. С., по изп. дело № 20137120400931 - на 27.08.2013 година.

Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното:

Арбитражният съд е обосновал компетентността си със съдържаща се в отправено от [фирма] до С. Д. писмо – покана за доброволно плащане, арбитражна клауза и позовавайки се на размяна на кореспонденция между страните, каквато обективно не е налице, е счел наличие на валидно сключено в изискуемата писмена форма, в хипотезата на чл. 7 ал. 2 от ЗМТА,арбитражно споразумение.Кумулативно се е позовал и на непротивопоставено възражение за липса на валидно арбитражно споразумение, очевидно визирайки преклузивния срок по чл. 20 ал. 1 ЗМТА.По делото е представено копие на сключения с [фирма] договор за кредит, автентичността на подписа си под който и под приложимите към същия Общи условия, съдържащи арбитражна клауза, ищецът е оспорил. Представени са копия от личната карта на ищеца и личната карта, която по твърдение на същия е фалшифицирана и използвана от трето лице за сключване на договора за кредит, чийто номер е вписаният в договора номер на документ за самоличност на заемополучателя. От сравнението им е установима очевидна подправка на снимка и данни за лични характеристики на притежателя й / ръст, цвят очи /. Самата лична карта на ищеца е издадена след сключването на договора за кредит, поради което обективно не е доказателство за притежаван от ищеца към тази дата документ за самоличност, различен в останалите си реквизити от този, твърдян като фактически ползван при сключването на договора.Предвид предмета на възражението за нищожност, съдът е указал представянето на оригинала на договора от ответника, респ. и като единствено ползващ се от факта на съществуването му – да посочи в чие държане същият се намира, с оглед изследване автентичността на подписа на ищеца, за което е допусната съдебно-графологична експертиза. Ответникът не е изпълнил указанието, нито е посочил основателна причина за невъзможността да съдейства за представянето на оригинала.Ищецът претендира прилагане последиците на чл. 161 ГПК, като се приеме за недоказана автентичност на сключения между [фирма] и С. Д. договор за кредит и като такъв нищожен, поради липса на съгласие.

Писмо № УПЦ 01 / АРБ – 2082-00346627 / 29.01.2013 год., на [фирма], съдържащо арбитражна клауза, не е получено лично от ищеца.Липсва отправено насрещно волеизявление на същия за приемане на предложението за арбитраж, поради което и неясно е съдържанието на „ разменена кореспонденция”, на което се е позовал арбитражния съд, в обосноваване спазена писмена форма, съгласно чл. 7 ал. 2 пр. второ ЗМТА. Пратка № RPS 4003006 EERD,с обозначено съдържание, смислово кореспондиращо на „ искова молба„, е върната с отметка „ непотърсено от получателя „, при оформено двукратно посещение на адреса, с оставяне на съобщение, съгласно чл. 5 ал. 3 от ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ). Пратка № ИД PS 4003 006 ОН 4 3, с обозначено съдържание смислово кореспондиращо на „ призовка „, е удостоверена за лично връчена на ищеца. Същият не е участвал в арбитражното производство.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното:

От процесуалното поведение на ответника, за непредставяне оригинала на договора за кредит, от който черпи основание прехвърленото му по силата на договор за цесия вземане към ищеца, с прилагане последиците на чл. 161 ГПК и предвид препятствано доказване на неговата автентичност, настоящият състав намира за основателно да приеме между настоящите страни по спора недоказана автентичността на подписа на С. Д.,в качеството на кредитополучател, а оттук и необвързаността му с включената в Общите условия на кредитодателя арбитражна клауза.Последното по начало би имало значение, само доколкото арбитражната клауза би могла да се приеме за прехвърляща се в правоотношението между цесионера и длъжника с прехвърлянето на вземането, на основание чл. 99 ал. 2 ЗЗД,което съображение настоящият състав не споделя.Но дори да би се приел такъв довод, същата се явява нищожна поради липса на съгласие.

Не е налице и валидно сключена арбитражна клауза между [фирма] и ищеца, тъй като, както се посочи по-горе, отправеното предложение за сключване на такава, с писмото – покана за доброволно плащане, не е достигнало до адресата, а и да би се счело предадено от получилото поканата трето лице, липсва надлежно насрещно волеизявление - съгласие на същия за решаването на възникващи от изпълнението на договора за кредит и договора за цесия спорове пред конкретен арбитраж.Няма разменена кореспонденция, удовлетворяваща формата за действителност, съгласно чл. 7 ал. 2 пр. 2 ЗМТА. Непротивопоставянето не е приравнимо на съгласие.

Несъстоятелно е и позоваването на неупражнено от ищеца – ответник в арбитражното производство право на възражение за липса на валидно арбитражно споразумение, в срока съгласно чл. 20 ал. 1 вр. с чл. 7 ал. 3 ЗМТА.Кумулативното прилагане на двете кореспондиращи си разпоредби, предпоставя извод, че фикцията за наличие на арбитражно споразумение, предвид непротивопоставяне на арбитражното производство в рамките на визирания от закона преклузивен срок, е приложима само при действително достигнали до знанието на страната обстоятелства за образувано срещу същата арбитражно производство, не и при прилагане фикция и за уведомяването й, на каквато ответникът се позовава, предвид връчени при спазване на изискванията на Закон за пощенски услуги пратки съдържащи искова молба и доказателства, респ. призовка за заседанието на арбитражния съд, на основание чл. 32 ал. 2 ЗМТА. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 7 ал. 3 ЗМТА изисква „ участие „ на страната, т. е. обективирани действия, демонстриращи знание и с придадено им от закона значение на мълчаливо съгласие за разглеждане на спора от арбитраж, извън изричното писмено потвърждаване на арбитражна клауза, като самостоятелно уредена хипотеза. Чл. 20 ал. 1 ЗМТА по същество се явява допълваща клаузата на чл. 7 ал. 3 ЗМТА, изисквайки изрично противопоставяне с отговора на исковата молба, тъй като това е и най-ранния, а в много случаи и единствен момент на участие на ответника, а и отговор би могъл да не бъде представен.С цел гарантиране яснота относно процесуалното поведение на ответника, с оглед приложението на чл. 7 ал. 3 ЗМТА, е въведен и преклузивния срок по чл. 20 ал. 1 ЗМТА.Разпоредбата на чл. 32 ал. 2 ЗМТА, с оглед систематичното й място в глава V-та на ЗМТА,по мнение на настоящия състав е приложима за обосноваване редовност на процесуални действия, извън тези относими към обосноваване компетентност на арбитража, като процесуална предпоставка за редовно конституирано арбитражно производство.Противно тълкуване създава порочен кръг и недопустимо валидиране на арбитражно производство, на основание на приложими в обратен ред фикции на чл. 32 ал. 2 ЗМТА спрямо чл. 7 ал. 3 ЗМТА.Аналогична е и приложимостта на уговорените в Правилника на на конкретния арбитраж хипотези на фингирано връчване.Същите могат да се приложат спрямо страна по действително сключено арбитражно споразумение с избор на същия този арбитраж /какъвто не е настоящия случай/,а при липса на арбитражно споразумение – спрямо страна, действително уведомена за образувано арбитражно производство, на която е била обективно предоставена възможността да упражни правото си да се противопостави и спрямо която вече са обосновано приложени последиците на чл. 7 ал. 3 ЗМТА.

Предвид преждеизложеното, настоящият състав намира, че се явява доказано основание по чл. 47 т. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, спрямо което твърдяното основание по чл. 47 т. 4 ЗМТА може да бъде разгледано само в евентуалност от отхвърлянето на иска по чл. 47 т. 2 ЗМТА.В. в чл. 47 т. 4 ЗМТА порок предпоставя действия на иначе компетентен да разреши спора арбитраж, какъвто не е налице, предвид основанието по чл. 47 т. 2 ЗМТА.Онието за отмяна на арбитражното решение изключва връщане на спора за ново разглеждане от арбитражния съд.С оглед изхода на спора ответникът следва да възмезди ищеца за понесени в производството разноски от 1 189, 71 лева, съгласно представен списък на разноски, допълнен с част от депозит за работа на вещо лице – графолог, в размер на 100 лева, съгласно определение на съда от 13.10.2014 година.

Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по иска на С. Д. Д. против [фирма], на основание чл. 47 т. 2 пр. второ ЗМТА, арбитражно решение постановено на 30.04.2013 год. от Арбитражен съд при „Стопанска асоциация„ [населено място], по арбитражно дело № 282 / 2013 година.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. Д. понесените в настоящото производство разноски в размер на 1 189, 71 лева.

Решението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: