Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

София 17.11.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С, Търговска колегия, Първо отделение в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. К.

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря М. М, след като разгледа, докладваното от съдията Костова т. д. № 1155/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството по делото е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на решение №16.01.2009г., постановено по гр. дело № 247/2008г. на Окръжен съд, [населено място], с което дружеството е осъдено да възстанови на Д. 1099.085 т. брикети от лигнитни въглища или да заплати тяхната равностойност в размер на 190 144.89 лв.

Молбата е подадена по пощата на 7.07.2009г. Молителят твърди за дата на узнаване за воденото срещу дружеството дело 8.05.2009г.

Съобщението на дружеството –молител е връчено при условията на чл. 51, ал. 4 ГПК на 3.02.2009г., т. е. влиза в сила на 17.02.2009г. С решение от 9.10.2009г. е допуснато поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решението, връчено на управителя на дружеството на 27.10.2009г., което също не е обжалвано.

Ответникът по молбата Д. – [населено място] в писмен отговор и в съдебно заседание заявява становище за неоснователност на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговското дружество – молител е осъдено да възстанови на Д. по договор за съхранение ДР-21.09.2004г. липсващите количества брикети от лигнитни въглища 1099.085 тона на стойност 190 144.89 лв. с ДДС.

По основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК: Молителят излага твърдения, че за производството по т. д. № 247/2008г. дружеството не е било призовавано и е било лишено от право на участие в процеса. Твърди се, че призовките са връчвани на едно и също лице – съсед, с което не са в добри отношения и поради тази причина не са им предавани призовките.

Молбата за отмяна е неоснователна.

Дружеството е призоваването по седалището и адреса на управление при условията на чл. 51, ал. 4 ГПК отм. Изпратените до дружеството призовки до адреса на управление на търговското дружество са връщани със забележка, че „ап. Е на трети лица, които живеят в [населено място]”. Съгласно чл. 51, ал. 4 ГПК отм., търговецът се призовава на вписания в търговския регистър адрес. При промяна на адреса, без да е вписан новия адрес в търговския регистър, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за връчени. В случая дружеството не е намерено на адреса на управление, вписан в търговския регистър, не е вписан нов адрес, поради което правилно съдът е приложил закона. Твърдението, че призовките са връчвани на едно и също лице, с което не са в добри отношения, не е подкрепено с доказателства. Следва да се отбележи, че в молбата за отмяна по чл. 303 ГПК М. Г., в качеството си на управител на дружеството, е посочил адрес на дружеството и адрес за кореспонденция различни от тези в депозираното пред съда удостоверение от търговския регистър и на който са изпращани съдебните книжа. Молителят не установява предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, неучастието му в процеса да е вследствие на нарушение на съответните правила за призоваване, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна.

По основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК:

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с което страната не е могла да се снабди своевременно. К. е се до постановяване на решението при непълнота на доказателствата, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. В случая молителят се позовава на заповед №214/6.03.2006г. и договори №170/10.03.2006г. и №206/24.03.2006г., за съществуването на които е разбрал на 30.05.2009г. Признава, че това са документи, по които страна не е търговското дружество. С представянето на посочените документи молителят иска да установи обстоятелството, че ищецът по делото Д. е продавало военновременни запаси на цени по-ниски от тези определени от вещото лице по делото,

Молбата е неоснователна.

Пазарната цена на липсващите въглища е определена от съда въз основа на прието и неоспорено в съдебно заседание заключение на назначена от съдът икономическа експертиза към датата на подаване на исковата молба. Моментът към който трябва да бъде определена цената на липсващите стоки – държавен резерв и на каква база е въпрос по правилността на решението и доводи в тази насока не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 303 ГПК.

От горното следва, че посочените от молителя документи не обосновават основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна на това основание.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище в [населено място]- в н., за отмяна на влязлото в сила решение № 262/16.01.2009г., постановено по гр. дело № 247/2008г. на Окръжен съд, [населено място], с което дружеството е осъдено да възстанови на Д. – [населено място] 1099.085 т. брикети от лигнитни въглища или да заплати тяхната равностойност в размер на 190 144.89 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: