О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1775

[населено място], 25.06.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 4 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „ВЕТО 2000“ЕООД против решение № 588/25.08.2023 г. по в. т.д.№ 420/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което след частично обжалване и частично потвърждаване на решение от 08.12.2022 г. по т. д. № 1295/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18, допълнено с определение № 663/25.10.2023 г. по с. т.д. на САС, като краен резултат касаторът е осъден да заплати:

1/ на М. А. Т., ЕГН [ЕГН], действаща чрез законния си представител и нейна майка Д. М. Т., ЕГН [ЕГН], по предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ във връзка с чл.127 от ТЗ и чл.129 от ТЗ разликата над 101 973,80 лв. до предявения размер от 317 104,02 лв., представляваща равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане; и по предявения иск с пр. осн. чл. 86 ЗЗД допълнително сумата от 3 389, 41 лв. получена като разлика над присъдената сума от 2 071,83 лв. до предявения размер от 5 461,24 лв., представляваща лихва за забава върху гореприсъдената главница, равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., за периода от 15.05.2020 г. до 14.07.2020 г.;

2/ на А. А. Т., ЕГН [ЕГН], действащ чрез законния си представител и негова майка Д. М. Т., ЕГН [ЕГН], по предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ във връзка с чл.127 от ТЗ и чл.129 от ТЗ разликата над 101 973,80 лв. до предявения размер от 317 104,02 лв., представляваща равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане; и по предявения иск с пр. осн. чл. 86 ЗЗД допълнително сумата от 3 389, 41 лв. получена като разлика над присъдената сума от 2 071,83 лв. до предявения размер от 5 461,24 лв., представляваща лихва за забава върху гореприсъдената главница, равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., за периода от 15.05.2020 г. до 14.07.2020 г.;

3/ на А. А. Т., ЕГН [ЕГН], действащ чрез законния си представител и негова майка Д. М. Т., ЕГН [ЕГН] по предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ във връзка с чл.127 от ТЗ и чл.129 от ТЗ разликата над 101 973,80 лв. до предявения размер от 317 104,02 лв., представляваща равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане; и по предявения иск с пр. осн. чл. 86 ЗЗД допълнително сумата от 3 389, 41 лв. получена като разлика над присъдената сума от 2 071,83 лв. до предявения размер от 5 461,24 лв., представляваща лихва за забава върху гореприсъдената главница, равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., за периода от 15.05.2020 г. до 14.07.2020 г.; и в частта на разноските.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил възраженията на касатора срещу заключенията на множеството експертизи по делото с оглед състоянието на дружествените имоти; момента на извършване на огледа; неустановеност на личността на подобрителите им; въвеждането на имотите в експлоатация в различни години; неотносимостта към спора на дадените от вещите лица пазарни стойности на тези имоти /към 2021 г., а не по историческа цена/, включването им с ДДС в изготвения баланс, използване на сравнителния метод с обяви на агенции, а не на реални продажни цени и пр. Навежда оплаквания за нарушение на материалния закон и за необоснованост на въззивното решение. Твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В постъпилия писмен отговор от ответниците по касационната жалба М. А. Т., А. А. Т. и А. А. Т., действащи чрез законния си представител и тяхна майка Д. М. Т. се оспорва основателността на касационната жалба. Намират, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед предявените искове по чл.125, ал.3 ТЗ и направеното от ищците оспорване на представения от дружество междинен баланс, изготвен към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на наследодателя, който е частен документ и няма обвързваща съда материална доказателствена сила, редовността на извършените счетоводни записвания, подлежи на изрична проверка и се е позовал на заключенията на всички допуснати по делото експертизи. САС е кредитирал изготвеното заключение – допълнение II по съдебно – счетоводна експертиза, представено на 21.09.2022 г. /л.646 по делото на СГС/, и прието в съдебно заседание на 11.10.2022 г. Съобразно него е констатирал, че в предмета на дейност на дружеството е било закупуването на недвижими имоти с цел да ги реализира на пазара с оглед генериране на печалба от продажбата им, поради което същите не следва да се отчитат по СС 40 „Отчитане на инвестиционни имоти“, а да се отчитат по НСС 16 “ДМА“. „ВЕТО 2000“ЕООД е прилагало НСС 16 „Дълготрайни материални активи“ за първоначална оценка на ДМА, а за оценка след първоначалното признаване е бил избран „препоръчителният подход“. Коментирал е, че съгласно т.4 от НСС 16, първоначално всеки ДМА се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена ( мита и невъзстановими данъци) и всички преки разходи. Преки разходи са тези, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Съгласно т.7.1 от НСС 16 при избрания „препоръчителен подход“ за оценка след първоначалното признаване като актив, всеки отделен ДМА следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. При първоначалната оценка на повечето ДМА не са включени никакви преки разходи. Позовал се е на установеното от вещото лице, че повечето имоти са заведени в инвентарната книга на дружеството само на основание цената по нотариален акт, въпреки че е придобито само „правото на строеж“ и/или на етап „груб строеж“, което право на строеж след това е реализирано, а имотите в „груб строеж“ са били завършени и всички са били въведени в експлоатация към момента на прекратяване на участието на починалия съдружник. Установено е било противоречие с т.4 от НСС 16. Няма противоречие с т.7.1., като е било спазено е изискването за намаляване стойността с начислените амортизации и не е било необходимо прилагането на т.7.2. „алтернативен подход“. Съдът е съобразил, че заключението на в. л. Д. е било дадено въз основа на двете заключения на оценителната експертиза, която е изчислявала оценката на недвижимите имоти към май 2019 г. При така установеното, САС е приел, че припадащата се част от паричната равностойност на дружествените дялове на починалия наследодател от капитала на ответното дружество за всеки един от ищците, с оглед наследствената им квота, е в размер на 317 104,02 лв., съгласно вариант на междинен баланс на „ВЕТО 2000“ЕООД към 31.05.2019 г., според заключение – допълнение II по съдебно – счетоводна експертиза, представено по делото на 21.09.2022г. /л.646/, и прието в съдебно заседание на 11.10.2022 г. Предвид уважаване на главните искове за цялата претендирана сума възивният съд е приел и основателност на акцесорните претенции по чл.86 ЗЗД до размера на 5 461,24 лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.12 ГПК ?; 2/ Следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да се обосновават?; 3/ С каква стойност следва да бъдат отразени активите на дружеството в междинния счетоводен баланс, изготвен в края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника поради смъртта му?; 4/ Допустимо ли е изчисляването на размера на дружествения дял да става на база на пазарната оценка на активите?; 5/ Като се вземе предвид, че зад преоценъчния резерв не стоят реални активи на дружеството, представлява ли същия прираст на капитала и следва ли да бъде отразяван в счетоводния баланс към релевантния по чл.125, ал.3 ТЗ момент за определяне на дружествения дял?; 6/ Като се имат предвид разпоредбите на НСС, приложими за счетоводството на „Вето 2000“ЕООД, при изчисляване на чистия актив, когато в баланса има отразен преоценъчен резерв, то чистият актив трябва ли да бъде намален със сумата на преоценъчния резерв? По въпроси от № 1 до № 5 касаторът въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и съдебната практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, като следва: по първи и втори въпрос – в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 445/02.11.2011 г. по гр. д. № 1733/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 443/25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др.; по трети и четвърти въпрос – с решение № 100/07.02.2013 г. по т. д.. № 665/2011г. на ВКС, I т. о., решение № 6409.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ВКС, II т. о., по пети въпрос – с решение № 10/10.09.2012 г. по т. д. № 502/2010 г. на ВКС, IIт. о., решение № 71/18.12.2017 г. по т. д. № 2899/2015 г. на ВКС, II т. о. По шести въпрос твърди осъществяване на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира следното:

Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт, а именно: когато е налице нарушение на императивна материалноправна норма, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Разгледано в контекста на оплакванията по касационната жалба и формулираните въпроси в изложението, поддържаното от касатора основание налага обсъждане на доказателства по делото, поради което и предполага проверка по същество на касационната жалба.

Въпрос № 2 има отношение към касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и според ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС не изпълнява изискванията към общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Въпроси от №3 до №6 вкл. касаят преценката на заключенията на вещите лица по комплексната ССчЕ и СОЕ, но въведените с въпросите проблеми не са били обсъждани от въззивния съд, доколкото изводът му, че е бил оспорен съставеният от дружеството междинен баланс към м. май 2019 г., поради което се налага изготвяне на нов такъв, е общ и не съдържа анализ на предложените от вещото лице варианти.

В отговора на дружеството по повод въззивната жалба на ищците се съдържат доводи, че правилно СГС е приел, че не следва да се кредитират вариантите на ССЕ, при които е възприета за стойност на имотите пазарната им оценка, което оспорване е било направено и в заседанието от 11.10.2020 г. пред СГС при приемане на допълнителното заключение на ССЕ. Освен това се оспорват констатациите на в. л. Т. по оценителната експертиза във връзка с момента, към който се установява състоянието на имотите.

В цитираните от касаторите решения на ВКС и служебно известните на състава на ВКС: Решение № 548/06.12.2010г. по гр. д. № 1119/2009г. на ВКС, III г..о, Решение № 37/29.03.2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, I г. о., Решение № 218/03.11.2016г. по гр. д. № 2217/2016г. на ВКС, III г. о., Решение № 228/01.10.2014г. по гр. д. № 1060/2014г. на ВКС, I г. о.; Решение № 23/07.06.2017г. по гр. д. № 2669/2016г. на ВКС, II г. о., Решение № 344/21.09.2012г. по гр. д. № 826/2011г. на ВКС, IV г. о. и др. се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Разрешаването на спора по същество означава преди да реши дали да отмени изцяло или отчасти или да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд да извърши същата онази дейност, която извършва първоинстанционния съд при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на въззиваемата страна, когато е приет за основателен един от доводите на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение и спорът се разглежда по същество от въззивния съд, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.

За проверка съответствието на въззивното решение с горепосочената практика на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да се допусна касационно обжалване по правния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.12 ГПК ?

Касаторът дължи заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 13 111,17 лв., вносими по сметка на ВКС, на осн. чл. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 588/25.08.2023 г. по в. т.д.№ 420/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което след частично обжалване и частично потвърждаване на решение от 08.12.2022 г. по т. д. № 1295/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18, допълнено с определение № 663/25.10.2023 г. по с. т.д. на САС, като краен резултат „ВЕТО 2000“ЕООД е осъдено да заплати:

1/ на М. А. Т., ЕГН [ЕГН], действаща чрез законния си представител и нейна майка Д. М. Т., ЕГН [ЕГН], по предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ във връзка с чл.127 от ТЗ и чл.129 от ТЗ разликата над 101 973,80 лв. до предявения размер от 317 104,02 лв., представляваща равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане; и по предявения иск с пр. осн. чл. 86 ЗЗД допълнително сумата от 3 389, 41 лв. получена като разлика над присъдената сума от 2 071,83 лв. до предявения размер от 5 461,24 лв., представляваща лихва за забава върху гореприсъдената главница, равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., за периода от 15.05.2020 г. до 14.07.2020 г.;

2/ на А. А. Т., ЕГН [ЕГН], действащ чрез законния си представител и негова майка Д. М. Т., ЕГН [ЕГН], по предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ във връзка с чл.127 от ТЗ и чл.129 от ТЗ разликата над 101 973,80 лв. до предявения размер от 317 104,02 лв., представляваща равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане; и по предявения иск с пр. осн. чл. 86 ЗЗД допълнително сумата от 3 389, 41 лв. получена като разлика над присъдената сума от 2 071,83 лв. до предявения размер от 5 461,24 лв., представляваща лихва за забава върху гореприсъдената главница, равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., за периода от 15.05.2020 г. до 14.07.2020 г.;

3/ на А. А. Т., ЕГН [ЕГН], действащ чрез законния си представител и негова майка Д. М. Т., ЕГН [ЕГН] по предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ във връзка с чл.127 от ТЗ и чл.129 от ТЗ разликата над 101 973,80 лв. до предявения размер от 317 104,02 лв., представляваща равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане; и по предявения иск с пр. осн. чл. 86 ЗЗД допълнително сумата от 3 389, 41 лв. получена като разлика над присъдената сума от 2 071,83 лв. до предявения размер от 5 461,24 лв., представляваща лихва за забава върху гореприсъдената главница, равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., за периода от 15.05.2020 г. до 14.07.2020 г.;

- и в частта на разноските.

УКАЗВА на касатора „ВЕТО 2000“ЕООД, че следва в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 13 111,17 лв., , като при неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.

При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Първо т. о. за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: