Р Е Ш Е Н И Е

№ 223

София, 10.05.2010 година

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година, в състав:

ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 205 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. В. от гр. С. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 02.10.2008г. по гр. д. №415/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстнационния съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Т. В. иск за признаване за установено правото на наследниците на А. Г. В. да им бъде възстановено правото на собственост върху нива в землището на гр. С.,м.”С” /Лафатумба/ с площ от 1 дка, при граници:Купен Г. Х. ; нива в землището на гр. С.,м.”К”/Синтудис/ с площ от 2 дка, при граници:Илия Н. И. /Юруков/ и нива в землището на гр. С., м.”М” с площ от 3 дка, при граници:Вълко К. К. и С. С. Г. по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

С определение №345/07.05.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за писмените доказателства, посредством които в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал, които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.

Касаторът поддържа, че...