№ 420

София, 26.10.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1251 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. К. К. и М. К. К. против решение № 126 от 14.10.2016 г., постановено по гр. д. № 283 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Ямбол в частта, с която е потвърдено решение № 322 от 10.06.2016 г. по гр. д. № 140/2016 г. на Районен съд-Ямбол за отхвърляне на предявения от Й. К. К. и М. К. К. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск в осъдителната му част за предаване владението на нива от 4.996 дка с идентификатор № 87374.59.142 по кадастралната карта на [населено място].

[фирма], [населено място] е подало писмен отговор по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва основателността на касационната жалба, но не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.

За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е установил, че ищците общо са собственици на ид. ч. от процесния имот, но ответното дружество има противопоставимо им правно основание да ползва имота, тъй като е сключило договор за аренда за срок от 10 години със съсобственика на другата ид. ч. от имота [фирма], [населено място]. Съдът е приел за неоснователни доводите на ищците относно действителността и действието на договора за аренда. Изложил...