4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1674

гр. София,19.06.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 311 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „А и Л КОРПОРАЦИЯ” ООД /н./, представлявано от назначения синдик Р. Г. М., срещу определение № 256 от 06.11.2023г. по в. ч.т. д. № 231/2023г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 656/ 6.07.2023 г. по т. д. № 76/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото пред Окръжен съд Бургас и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд София.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като, противно на приетото от въззивния съд, при определяне на местната подсъдност при установителния иск за нищожност следва да се изхожда не от стриктно тълкуване на нормата на чл.649, ал.5 ТЗ вр. чл.109 ГПК, а от характера на предявения иск. Сочи, че специалната подсъдност по чл.649, ал.5 ТЗ е предвидена, за да се улесни упражняването на правата на длъжника, както и на кредиторите, които могат да следят в какви дела участва длъжникът и ако желаят, да упражнят своите права съгласно процесуалния закон. Намира, че фактическите състави на отделните отменителни искове по чл.646 и чл.647 ТЗ не са изброени лимитативно с цел да се ограничи само тяхното разглеждане от съда по несъстоятелността, а са материалноправни норми, описващи фактически състави, които са различни и намират приложение само при открито производство по несъстоятелност. Изтъква, че приложението на посочените искове не изключва възможността за водене на искове по чл.26 ЗЗД за съвместно разглеждане. В изложението си по чл.284, ал.3, т.2 ГПК касаторът излага довод за наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като сочи следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Следва ли да се тълкува стриктно нормата на чл.649, ал.5 ТЗ във връзка с чл.109 ГПК в частта за местната посъдност или водещ е характерът на предявения иск – с цел попълване на масата на несъстоятелността? Следва ли специалната подсъдност на съда по несъстоятелността да се разпростира по-широко с оглед целта на производството по несъстоятелност или следва да се ограничава само с исковете, посочени в чл.649, ал.1 и ал.2 ТЗ?”.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е взел предвид, че пред Окръжен съд Бургас е образувано производство, в което частният жалбоподател претендира да бъде прието за установено по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД, че сделката, обективирана в договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 81, том 1, рег.722, нот. д. № 53 от 24.02.2016 г. на нотариус Б. М., е нищожна поради противоречието й със закона, на основание чл.26, ал.1, вр. чл.209 и чл.152 ЗЗД и чл.2, ал.4 ЗКИ, а при условията на евентуалност – е нищожна поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1 ЗЗД, като е кумулативно съединена и претенция за приемане за установено, че „А и Л КОРПОРАЦИЯ” ООД /н./ е собственик на недвижимите имоти, описани в горепосочения нотариален акт, както и за осъждане на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД да предаде на дружеството владението върху същите имоти по иск с правно основание чл.108 ЗС.

Приел е, че съгласно особените правила, приложими в производството по несъстоятелност, исковете, обусловени от принципно подсъдните на съда по несъстоятелността искове с правно основание чл.646 и чл.647 ТЗ, са също подсъдни на съда по несъстоятелността, без тази подсъдност да може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица – чл.621а, ал.2, т.2 ТЗ. Намерил е, че в настоящото производство съдът не е сезиран с иск за недействителност или непротивопоставимост на действия и сделки по специалните фактически състави, регламентирани в чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ, съответно обусловеният иск не е за връщане на даденото от третото лице след успешно провеждане на иск от горните хипотези – чл.648 ТЗ. Сочи, че в исковата молба се излагат фактически твърдения за съществуваща уговорка между длъжника и банката за обратното изкупуване на недвижимите имоти, които банката е придобила с атакувания нотариален акт, включително изводима на базата предхождащ транслативната сделка договор за финансов лизинг, по силата на който същите имоти са предоставени за ползване на контролирани от длъжника и банката дружества, и искането за признаване недействителността на посоченото разпореждане е следователно въз основа общите правила на уредбата на нищожността в ЗЗД, а не основаващо се на специалните фактически състави в несъстоятелността. Посочил е, че връщането на даденото по сочената за нищожна сделка се претендира по правилата на ревандикацията. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че липсват основания за прилагане на специална подсъдност на предявените установителни и осъдителен искове и компетентен да ги разгледа по общите правила за подсъдност по местонахождението на недвижим имот – чл.109 ГПК, е Окръжен съд София, в района на който се намира населеното място Боровец, където са разположени отчуждените имоти. Отбелязал е, че цитираните в частната жалба решения на Софийски апелативен съд и Върховния касационен съд касаят хипотези на искове по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и обусловени от тези претенции осъдителни искове за собственост, каквато не е настоящата хипотеза.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Поставеният от частния касационен жалбоподател процесуалноправен въпрос е обуловил изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче соченото от него допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са изложени твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. Следва да се посочи още, че относимите правни норми – чл.649, ал.5 и чл.621а, ал.2, т.2 ТЗ и чл.109 ГПК, не са непълни, неясни или противоречиви и по прилагането им е установена съдебна практика, според която предвидените в Глава четиридесет и първа, Раздел I на ТЗ искове за попълване на масата на несъстоятелността са специални и заедно с обусловените от тях искове са местно и родово подсъдни на съда по несъстоятелността съгласно чл.649, ал.5 и чл.621а, ал.2, т.2 ТЗ, а всички останали искове, насочени към попълване на масата, са общи и тяхната подсъдност се определя по общите правила на Глава дванадесета на ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира искането за допускане на касационен контрол на въззивното определение за неоснователно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 256 от 06.11.2023г. по в. ч.т. д. № 231/2023г. на Апелативен съд Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: