Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. Ц., чрез процесуален представител адвокат Е. Д. С. адвокатска колегия против въззивно решение от 04.01.2013 г. по в. гр. дело № 2497/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 27.05.2011 г. по гр. дело № 24433/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 З.. и вместо това са

отхвърлени

предявените от [фирма] против Р. М. Б. искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 155 З.. и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Р. М. Б. дължи на [фирма] [населено място] сумата 3549, 29 лв. главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за периода м. 01.2007г. - м. 04.2008г. за топлоснабден имот находящ се на [улица], вх. 1, ап. 3, район О., [населено място], аб. № 5864, и за сумата 915, 25 лв. лихва за забава в изплащането на главницата за периода 01.03.2007г. -16.12.2009г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 415 ГПК по гр. дело № 1727/2010 г. на Софийски районен съд и

потвърдил

решението в останалата му част за

отхвърляне

на исковете до пълния предявен размер 11291, 93 лв. по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и за периода м. 11.1997г. - м. 12.2006г. и иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния размер 6568, 35 лв.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач [фирма] [населено място].

В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд е приложил неправилно § 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, според който „ подребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползувател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответницата Р. М. Б. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан спор по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД намира, че касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

С обжалваното решение съдът е приел, че ищецът не е доказал качеството на ответницата „потребител на топлинна енергия”, поради липса на данни на нейно име ищецът да е открил служебно партида по реда на чл. 64, ал. 5 Общите условия от 2008 г., поради което искът за главното вземане е останал недоказан по основание относно правопораждащите за вземането факти. Неоснователността на главния иск е възприета като основание за неоснователност на и на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД.

Поставеният в изложението правен въпрос по приложението на § 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, уреждащ правоотношението по доставка на топлинна енергия, дефиниращ „ползувател на топлинна енергия за битови нужди” е относим към решаващите изводи на съда за отхвърлянето на иска, с които съдът е отрекъл това качеството на ответницата, което налага да се допусне касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят не представя съдебна практика по поставения правен въпрос.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.01.2013 г. по в. гр. дело № 2497/2012 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 172, 12 лв. и да представи вносен документ по делото.

След изпълнение на указанията делото да се докладва да насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ