О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1037

Гр. С., 23.10.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.10.2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №3729/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр. д. №128/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от А. К. срещу касатора иск по чл. 357 от КТ, като е отменено наложеното на ищеца на 5.04.12 г. със заповед на изп. директор на ответника дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

К. се позовава на вероятна недопустимост на въззивното решение като общо основание за допускане на обжалването /ТР №1/19.02.10 г./. Оспорва извода на въззивния съд, че ищецът има правен интерес от оспорване и отмяна на дисциплинарното наказание след прекратяването на тр. правоотношение между страните, настъпило при висящност на делото пред първата инстанция.

В. съд е отхвърлил възражението на касатора за недопустимост на иска, като е приел, че правният интерес на работника да се защити срещу незаконното дисциплинарно наказание е презумиран от закона и предявяването на иска е ограничено само от срока по чл. 358, ал. 1 КТ.

ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването не е налице: Разбирането на въззивния съд е изразено и в практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК – р. по гр. д. №1526/09 г. на...