№ 1014
С., 15.10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 3684 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор при Софийска апелативна прокуратура, като представител на Прокуратурата на Република България, против въззивно решение № 544 от 20.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3439 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, с което е уважен предявеният иск от Й. В. М. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., за сумата от 20 000 лв. неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение, ведно със законните последици – лихви и разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по материалноправните въпроси, обусловили изхода на делото, а именно – относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; относно необходимостта при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение по см. на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата и настъпването на вредите, за които въпроси твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката...