Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.01. две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

ч. т.дело № 852 /2012 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Ю. Г. С., чрез адвокат К. Т., с вх.№ 5973/01.10.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу Определение №1439/18.09.2012 г. по ч. т.д.№1131/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, І ви състав, с което, е оставена без уважение частната й жалба срещу Разпореждане №5469/18.06.2012 г. по гр. д.№554/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната въззивната й жалба с вх.№6139/12.03.2012 г. срещу съдебно решение №272 от 20.02.2012 г. по гр. д.№554/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско исково отделение, ХV-ти гр. състав, с което е уважен предявеният от [фирма] срещу настоящата жалбоподателка иск с правно основание чл. 415 ГПК. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че поради невнасяне на указаната държавна такса, нередовността на въззивната й жалба не е отстранена. Приел е още, че даденото от съда повторно указание за внасяне на държавна такса няма нищо общо с производството по чл. 250 ГПК за допълване на решението, поради което и въззивната й жалба е върната.

Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото указаната й държавна такса в размер на 492.70 лв. е недължима до произнасянето на съда по молбата за допълване на обжалваното решение. Формулира правния въпрос:

„Дали когато е депозирана в срок молба с правно основание чл. 250 ГПК и едновременно в същия срок е обжалвано и самото решение, чието допълване...