ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1669
Гр. София, 19.06.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 2161 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищеца Д. Г. Г. и на ответника ЗД “Бул инс“ АД срещу решение № 818 от 14.06.2023 г. по гр. д. № 2778/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Касаторът, Д. Г. Г., обжалва въззивното решение в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 262092 от 25.06.2022г. по гр. д. № 2303/2021 г. по описа на СГС, в частта, с която искът му с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен срещу ЗД „Бул инс” АД за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. - претендирано застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 29.09.2019 г. в [населено място]. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на допуснатата от въззивния съд експертиза. Сочи, че процесуалното нарушение е довело до неизясняване на релевантните за спора факти. Излага, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е мотивирал определението си, с което е отменил първоначалното си определение по допускане на съдебната експертиза. Изтъква, че са нарушени основни принципи на гражданския процес: за служебното начало и за търсене на обективната истина. Сочи, че останалият неизяснен въпрос по делото касае специални знания в областта на медицината, поради което съдът е бил длъжен за изясняването му да събере заключение по СМЕ. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и да бъде постановено друго, с което искът му да бъде уважен за пълния предявен размер от 40 000 лв.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:
1. Длъжен ли е съдът при констатирана нужда от установяване на факти и изясняване на делото от фактическа страна да назначи експертиза при наведено оплакване от жалбоподателя?
2. Длъжен ли е съдът, когато по делото са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, да назначи експертно заключение?
3. В случаите, когато събраните доказателства не са достатъчни, за да установят твърдените факти от страната, която носи доказателствена тежест, следва ли съдът служебно да назначи експертиза или да постави допълнителни въпроси към вече допуснатата?
4. Следва ли, когато въззивният съд установи, че изготвената експертиза в хода на първоинстанционното производство е непълна, неясна или необоснована, служебно да допусне допълнителна или повторна експертиза за решаване на релевантните за правния спор факти?
Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по решение № 50127 от 01.12.2022 г. по гр. д. 1189/2022 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 60194 от 03.12.2022 г. по гр. д. 3345/2020 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и решение № 118 от 27.06.2013г. по гр. д. 752/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, по първия поставен въпрос; с решение № 133 от 19.11.2020 г. по т. д. 2306/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, по втория въпрос; с решение № 59 от 24.04.2020 г. по т. д. 3624/2019 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, по третия въпрос; и с решение № 43 от 27.05.2021 г. по т. д. 200/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 225 от 13.12.2019 г. по гр. д. 1566/2019 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и ТР 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, по четвъртия въпрос, с което обосновава допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Излага, че решението, в обжалваната от него част, е очевидно неправилно, и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
С депозиран в срок писмен отговор ответникът, ЗД „Бул инс“ АД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на въззивното решение в обжалваната от ищеца част.
Касаторът, ЗД „Бул инс“ АД, обжалва въззивното решение в частта, с която въззивният съд след потвърждаване и отмяна на първоинстанционното решение № 262092 от 25.06.2022 г. по гр. д. № 2303/2021 г. по описа на СГС, е уважил предявеният от Д. Г. Г. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над сумата 1 000 лв. до сумата 15 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 29.09.2019 г. в [населено място], ведно със законните лихви върху главницата, считано от 07.11.2019 г. до окончателното заплащане. Поддържа, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон – нормата на чл. 52 ЗЗД, и задължителната практика по ППВС 4/1968 г. по нейното тълкуване. Сочи, че определеният размер на обезщетение за доказаните по делото търпени от ищеца неимуществени вреди е прекомерно висок и само формално съдът се е позовал на критериите, които формират понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД. По тези доводи моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и постановено друго, с което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде отхвърлен за горницата над 1 000 лв. до присъдения размер от 15 000 лв. Претендира присъждане на разноски по делото.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следния въпрос, който сочи като значим за предмета на делото: Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане.
Поддържа, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика по ППВС 4/68г., с което обосновава допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Излага, че решението, в обжалваната от него част, е очевидно неправилно, и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по тази жалба, Д. Г. Г., не депозира писмен отговор.
Третото лице помагач на страната на ответника, ЗК „Лев инс“ АД, не депозира писмен отговор и не взема становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд с решението в обжалваната му част и досежно спорните между страните обстоятелства относно търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, е кредитирал заключението по приетата от първоинстанционния съд комплексна съдебно-медицинска експертиза като обективно и компетентно дадено и е приел, че на ищеца са причинени следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, състояща се от сътресение на главния мозък; контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в дясна челна област на главата; разкъсно-контузна рана на десния клепач на окото, както и травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се от контузия на шията (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб). Относно твърденията за счупване на втори шиен прешлен е отчел извода на вещите лица, даден след подробен анализ на представената по делото медицинска документация (вкл. изследвания), че промените се дължат на анатомичен вариант - непълно срастване на дъгите на втори шиен прешлен с тялото на прешлена, което може да е едностранно или двустранно.
Посочил е, че след инцидента Д. Г. Г. е транспортиран с екип на център за спешна медицинска помощ - [населено място] до спешно отделение на УМБАЛ „С. А. АД, [населено място], където е постъпил за лечение в Клиниката по неврохирургия; при постъпването е бил в леко увредено общо състояние, в съзнание, контактен, ненапълно адекватен, сомнолентен (сънлив); оценен по Глазгоу кома скала /ГКС/ на 12 т. (от 15 т. максимално); от компютърна томография без контраст на главния мозък не са установени контузионни промени в мозъчната тъкан, травматични кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка (епидурален) или под нея (субдурален), както и под меките мозъчни обвивки (субарахноидален); неврологичният статус от постъпване и през периода на болнично лечение е без данни за отпадна неврологична симптоматика; раната на десния клепач е обработен хирургично от специалист лицево-челюстна хирургия; за болките в шиен отдел е поставена мека шийна яка. Отчел е, че ищецът е изписан на втория ден от постъпването в ясно съзнание, Глазгоу кома скала (ГКС): 15т. - максимален брой, без данни за отпадна неврологична симптоматика; за контузията на шийния сегмент на гръбначния стълб (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб) предписания му лечебен план включва: мека шийна яка за период от 5-7 дни за ограничаване движенията в отдела.
Обобщил е, че по своя вид и тежест описаните травматични промени при Д. Г. Г. имат следната медико-биологична характеристика: сътресението на главния мозък, протекло с количествена промяна в яснотата на съзнание (зашеметяване, объркване), без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома), което реализира самостоятелно медико-биологичния критерий временно разстройство на здравето неопасно за живота, и контузията на шията (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб), без компютъртомографски данни за счупване на тела и израстъци, и разместване (луксация) и без клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък, което също покрива медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Подчертал е, че възстановителният период за сътресението на главния мозък, при правилно проведени лечение и режим, е в границите на 3-5 седмици; лечението обичайно приключва успешно, усложнения не се очакват; възстановителният процес при контузия на шията (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб) е индивидуален; възстановяването по литературни данни при 60% от пострадалите настъпва до третия месец. Допълнил е, че по делото няма приложена медицинска документация за настъпили усложнения от претърпените от ищеца травматични увреждания, поради което е счел, че лечението е приключило успешно. Отчел е заключението на експертите, че сътресението на мозъка и контузията на шията причиняват болеви усещания с най-голяма интензивност в първите 15 - 20 дни, с постепенно отзвучаване, като след контузия на шията в бъдеще може да се очаква ускорение на дегенеративния процес в отдела, който е с начало втората декада от живота, а обичайният период за оздравяване на мекотъканните травматични увреждания е 4-8 седмици. /до 2 месеца/
В отговор на доводите по жалбата на въззивника Г. въззивният съд е посочил, че макар вещите лица в приетата КСМЕ да отричат наличието на фрактура на С2 шиен прешлен, при дадените обяснения в о. с.з. единодушно са заявили, че провеждането на актуална компютърна томография - скенер на ищеца, ще даде категоричен отговор на този спорен и значим за предмета на делото въпрос. Изтъкнал е, че затова е допуснал допълнителна СМЕ, която е заличена след представяне в заверен препис на разчитане на магнитнорезонансна томография на цервикални прешлени от 01.02.2023 г., проведена в МДЛ „Спектър“ ООД, във връзка с приложения по делото компакт диск с молба от 15.02.2023 г. Подчертал е, че в извършеното от специалист разчитане на магнитнорезонансната томография изрично е посочено - състояние след стабилна амиелична фрактура в тялото на С2, като тялото на С2 е със запазена цялост, без данни за костнономозъчен едем; изправена цервикална лордоза, без данни за кифотична трансформация; не се визуализират изразени предни ръбови остеофити; С2-СЗ - интервертебралният диск се представя със запазена височина, форма и сигнален интензитет.
Въз основа на горецитираното разчитане и заключението по приетата КСМЕ е приел, че са налице очевидно вродени, а не травматични, увреждания - лявоконвексна сколиоза с пунктум максимум С5, които се намират по - надолу, а не на нивото на С 2, и е обобщил, че изводът на първа инстанция, че е налице анатомична вродена особеност, а не травматично въздействие, е правилен.
При преценка търпените от ищеца болки и страдания съдът е обсъдил и събраните по делото гласни доказателствени средства от разпита на св. Г. /деликвент и приятел на ищеца/, според които ищецът след катастрофата бил в „несвяст“; първите два дни в болницата не можел да ходи и ползвал помощни средства за извършване на нуждите си; след това се прибрал вкъщи и около месец и половина излизал рядко, само пред дома си; инцидентът се отразил и на психиката му; физически се възстановил, но трудно помнел неща, бъркал думи, повтарял някои думи по два, три пъти.
Въззивният съд при определяне размера на дължимото от ответника обезщетение е отчел доказаните съобразно гореустановената по делото фактическа обстановка травматични увреждания на ищеца, получени при процесното произшествие - сътресението на главния мозък, протекло с количествена промяна в яснотата на съзнание (зашеметяване, объркване), без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома), въпреки дадените в противен смисъл показания на св. Г., които съдът е приел, че няма да кредитира в тази им част, както и контузията на шията (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб), без компютъртомографски данни за счупване на тела и израстъци, и разместване (луксация) и без клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък, които поотделно покриват определението - временно разстройство на здравето неопасно за живота. Възприел е посочения от експертите възстановителен период за сътресението на главния мозък, при правилно проведени лечение и режим, в границите на 3-5 седмици, а при контузия на шията (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб) – индивидуален, при 60 % от пострадалите до третия месец. Подчертал е, че няма данни за настъпили усложнения от претърпените от ищеца травматични увреждания, поради което е счел, че лечението е приключило успешно. Позовал се е на изводите на експертите, че и сътресението на мозъка и контузията на шията причиняват болеви усещания с най-голяма интензивност в първите 15 - 20 дни, с постепенно отзвучаване, като след контузия на шията в бъдеще може да се очаква ускорение на дегенеративния процес в отдела, който е с начало втората декада от живота, както и че обичайният период за оздравяване на мекотъканните травматични увреждания е 4-8 седмици. /до 2 месеца/.
Въззивният съд е взел предвид възрастта на ищеца към датата на ПТП - 19 години, и периода на настъпване на увредата – 2019 г., и приел че справедливият размер на обезщетение е 15 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Поставените от касатора Г. четири процесуални въпроса касаят правомощията на въззивната инстанция по допускане и събиране на експертиза във въззивното производство. Въпросите са обусловили правната воля на въззивния съд, но по тях не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По въпросите е налице задължителната практика по т. 3 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с която се приема, че доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейност на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт. Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Обобщено е, че когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.
Отговор на поставените от касатора въпроси е даден и с цитираните от него и постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 50127 от 01.12.2022 г. по гр. д. 1189/2022 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 60194 от 03.12.2022 г. по гр. д. 3345/2020 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 118 от 27.06.2013г. по гр. д. 752/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 133 от 19.11.2020 г. по т. д. 2306/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 59 от 24.04.2020 г. по т. д. 3624/2019 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 43 от 27.05.2021 г. по т. д. 200/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 225 от 13.12.2019 г. по гр. д. 1566/2019 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО. Прието е, че когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято е доказателствената тежест, изрично се откаже от него или не внесе разноските по експертизата. Задължението за служебно назначаване на експертиза от съда произтича от разпоредбата на чл. 195, ал.1 ГПК. Въззивният съд също, и без искане на страните, щом са налице условията на чл. 195 ГПК, следва сам да назначи такава, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен. Счетено е, че от разпоредбата на чл. 201 ГПК следва, че когато предвид оплакванията във въззивната жалба или във връзка с осигуряване приложението на императивна материалноправна норма може да се направи извод, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост или възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение, въззивният съд следва да допусне изслушването на нова експертиза, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелства по делото, изискващи специални знания на вещо лице. Прието е, че дадените устни разяснения на вещото лице при излагането на заключението в открито съдебно заседание представляват част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси, като необсъждането на дадените отговори на поставените въпроси и разясненията, дадени в открито съдебно заседание от вещото лице, представлява процесуално нарушение от страна на съда. Посочено е, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено в пълнота, наред с всички останали доказателства по делото, като решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата. Съдът, включително и въззивният, следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, и когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи, съдът има задължение съгласно чл. 201 ГПК да постави допълнителна задача на експерта, или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти.
Въззивният съд не се е отклонил от горецитираната практика на ВКС. На първо място, съдът е отчел, че по делото е прието компетентно дадено и обосновано заключение по КСМЕ, което е отговорило на поставените му въпроси и е установило релевантните по делото факти досежно търпените от ищеца увреждания, болки и страдания, за установяването на които съдът се нуждае от специалните знания на експерт в областта на медицината. Съдът изрично е взел предвид и дадените обяснения от вещите лица при приемане на експертизата, като е отчел, че макар вещите лица в приетата КСМЕ да отричат наличието на фрактура на С2 шиен прешлен, единодушно са заявили, че провеждането на актуална компютърна томография - скенер на ищеца, ще даде категоричен отговор на този спорен и значим за предмета на делото въпрос. Именно по тази причина е допуснал допълнителна СМЕ и задължил ищеца да представи актуална образна диагностика – ЯМР или скенер на втори шиен прешлен. Ищецът е представил в заверен препис разчитане на магнитнорезонансна томография на цервикални прешлени от 01.02.2023 г., проведена в МДЛ „Спектър“ ООД, разчетена от д-р М., с приложен по делото компакт диск. Въззивният съд е приел последните като доказателство по делото и с оглед даденото разчитането на образната диагностика от специалиста, установяващо по безспорен начин спорния факт дали е налице твърдяното от ищеца счупване на втори шиен прешлен, е счел, че събирането на допуснатата допълнителна СМЕ със същата задача не е необходимо.
Гореочертаните действия на въззивния съд са в унисон, а не в противоречие на цитираната от касатора практика, доколкото на първо място не е налице хипотезата на неустановен факт по делото с правно значение за спора, на второ място по делото вече е събрана експертиза за спорния факт, за който съдът се нуждае от специални знания, и на трето място е събрано соченото като необходимо при обясненията на вещите лица доказателство - актуално образно изследване, което е разчетено от специалист, като медицинският документ е представен от самия ищец и не е оспорен от него. При тези данни въззивният съд е извършил съответна на горецитираната практика преценка, че не се нуждае от допълнително заключение по същия въпрос, по който вече е събрано обосновано заключение по КСМЕ, а и актуално образно изследване, разчетено от специалист, които е приел, че установяват неверността на твърдяното от ищеца претърпяно счупване на втори шиен прешлен.
По тези доводи и по поставените от касатора Г. процесуални въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Поставеният от касатора, ЗД „Бул инс“ АД, въпрос касае извода на въззивния съд за справедлив размер на дължимото от застрахователя обезщетение и в този смисъл е обуславящ, но по отношение на него не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По този правен въпрос е налице задължителна съдебна практика по соченото от касатора ППВС 4/1968г., както и непротиворечива такава по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения като например: решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, ІІ ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2979/2013 г., ТК, ІІ ТО, решение № 130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.
Съобразно даденото с ППВС 4/1968 г. задължително тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесни увреди са броят, видът и характерът на уврежданията, начинът на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Съобразно утвърдилата се съдебна практика по постановени по реда на чл. 290 ГПК решения допълнително следва да бъдат съобразени както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура.
Настоящият състав на съда приема, че въззивният съд не се е отклонил от гореустановената практика на ВКС, поради което касация не следва да бъде допусната по този правен въпроси на заявеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд, противно на твърденията на касатора, е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Въззивният съд е изложил мотиви, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с възрастта и вида увреждане на пострадалия, с периода на лечението му и пълното му възстановяване. Взел е предвид и момента на настъпване на ПТП и е отчел социално-икономическото състояние в страната. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.
Не може да бъде прието за осъществено и заявеното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторите аргументират искането си с доводи, повтарящи оплакванията им за неправилност на решението в обжалваните от тях части.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход страните имат право на разноски за защитата им срещу подадената от насрещната страна касационна жалба. Не доказват извършването на такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани с настоящото определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 818 от 14.06.2023 г. по гр. д. № 2778/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваните части.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - ЗК „Лев инс“ АД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.