Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. чрез пълномощник адв. К. К. срещу въззивно решение № 6902 от 05.11.2018г по в. гр. дело № 16643/2017г. на Софийски градски съд, с което след обезсилване в една част и отмяна на решение №240535 от 17.102017г на Софийски районен съд в друга, е отхвърлен като неоснователен иска на настоящия касатор, баща и законен наследник на починалата в хода на бракоразводния процес ищца П. С. Г., за установяване основателността на предявен иск за развод въз основа на посоченотов исковата молба виновно поведение на преживелия съпруг А. В. Г. на основание чл. 52, ал. 2 СК.

Въззивното решениие е обжалвано в частта, с която искът е отхвърлен. За да ревизира първоинстанционното решение, с което по установителния иск е прието че както доказаната по делото извънбрачна връзка на съпругата, така и грубото отношение на съпруга към нея, изразяващо се в повишаване на тон и неполагане на грижи за същата, когато е била в болнично заведение непосредствено преди смърт си на 05.11.2016г, са нарушили трайно и необратимо семейната общност и поради това, че поведението и на двамата съпруги не отговаря в пълна степен на задължението по чл. 17 СК при изпълнението на брачните задължения, искът е бил уважен „по взаимна вина на двамата съпрузи”, въззивният съд решаващо е изтъкнал ограничения предмет на изследване по делото съгласно чл. 327, ал. 3 ГПК,а именно посоченото от починалия съпруг в исковата молба виновно поведение на преживелия и че поведението, респ. вината на починалия съпруг - ищец не се включва предмета на признасяне. От наведените в исковата молба твърдения въззивният съд е обсъдил като релевантни за основанието на иска тези до фактическата раздяла на страните през м. декември 2014г, като по същество ги е приел за недоказани, а в една част - за опровергани, собствено обсъждайки показанията на изслушаните свидетели. От друга страна сами по себе си наведените обстоятелства за поведението на ответника не са били израз на грубо отношение, не са съдържали нападки към поведението и личността на съпругата, не са съдържали обиди и не са изразявали грубо отношение. Въззивният съд е изтъкнал, че липсват доказателства за постоянни „позвънявания” в местоработата на съпругата, доказателства съпругът да е злепоставял ищцата пред колеги и познати, като не намират опора в доказателствата и твърденията, че й било забранявано да излиза и да се вижда с други хора в селото, където съпругът живеел, Част от твърденията в исковата молба, свързани с осигуряване доходите на семейството единствено от съпругата като основание за брачна вина, въззивният съд е приел за опровергани от доказателствата.След като не е приел за установен нито един факт, сочещ на виновно брачно поведение от страна на съпруга, иска на наследника е отхвърлен.Въззивният съд е изтъкнал, че останалите твърдения в исковата молба, касаещи незаинтересованост на съпруга за здравето на ищцата и ограничаване достъпа й до жилището в [населено място], касаят обстоятелства, настъпили след фактическата раздяла и като като такива не са причина за настъпилото разстройство на брачната връзка, а са следствие от това.

В изложението за допускане на касационно обжалване с довод за основание по чл. 280, ал. 1 т. 1, предл първо ГПК са формулирани въпросите: 1. следва ли (по иска на основание чл. 52, ал. 2 СК)да се обсъждат твърденията в исковата молба, обосноваващи брачна вина ако са след фактическата раздяла или е необходима съвкупна преценка на причините, довели до разстройството на брака и оценка на всички факти, обосноваващи брачна вина, Противоречието е с ППВС №10/1971г., според което докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения и брачното нарушение на единия съпруг не освобождава другия от неговите задължения. 2.Когато препраща към мотивите по чл. 272 ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените доводи за неправилност във въззилваната жалба.Противоречието е с ТР№1/2001г на ОСГТК.Касационни основания по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се поддържат по въпроса имат ли значение за обосноваване на брачна вина на преживелия съпруг обстоятелства, настъпили след фактическата раздяла ; как се отразява на брачната връзка обстоятелството че съпрузите са живели разделено ;може ли неявяването на преживелия съпруг в помирително заседание по заведено от него дело за развод, станало причина за прекратяване, да се разглежда като брачно провинение. Изтъкват се и основанията вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2 ГПК

Отговор е постъпил от А. В. Г., чрез пълномощниците му адв Кр. М. и А. П. от САК.Оспорват се посочените в изложението основания на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК. Въпросите не са ясни и точни.В случая съдът е преценил, че обстоятелствата след фактическата раздяла на страните не са причина за разстройството на брака.Абстрактен е поставения процесуалноправен въпрос, съвкупна преценка е направена.По въпросите, отнесени към чл. 280, ал. 1т. 3 ГПК е налице установена съдебна практика, те се припокриват, или нямат отношение към делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Претендират се разноски.

След преценка, Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване,

Отговорът на първия формулиран въпрос, следва ли да се обсъждат твърденията в исковата молба обосноваващи брачна вина, ако са след фактическата раздяла и за необходимост от съвкупна преценка на причините, довели до разстройството на брака, не е разрешен в противоречие с указанията по ППВС №10/1971г и няма да промени решаващите изводи на въззивния съд, основаващи се именно на преценка на причините за настъпилото разстройство на брачната връзка в съвкупност, но в частта само за онези от тях, които исковата молба свързва с брачното поведение на ответника, съответно към кой момент разстройството на брачната връзка е било причина за поведение на съпруга-ответник, при което вина не може да му се вмени за да се обоснове иска, продължен от наследника.Защитата изтъква избирателно съдържанието на т. 7 от ППВС №10/1971г.В него е подчертано, че реакцията на един от съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия, когато не надхвърля границата на житейски допустимото реагиране, е оправдана и не трябва да се квалифицира като брачна вина, Изтъкнатите като виновни брачни нарушения на преживелия съпруг обстоятелства са обсъдени, друг е въпроса кои от тях са приети като релевантни за основанието на иска, Може до прекратяване на брака поради смъртта на предявилия иска съпруг и двете страни да са проявили поведение в разрез с принципите на съпружеско съжителство, но за уважаване на иска поддържан от наследника, соченото от първоначалния ищец виновно поведение на другия съпруг следва да се докаже като причина за разстройството на брака, дори да няма условие тази причина да е единствена. Това именно е от решаващо значение за крайния извод на съда.

Съдържателна обосновка на конкретно посоченото в изложението основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не е налице и по процесуалноправния въпрос по т. 2 от изложението, който действително е поставен твърде общо, без необходимата конкретизация и без да се държи сметка за съдържанието на обжалваното решение.

Въззивният съд е препратил единствено към фактическите изводи на първата инстанция в частта им по безспорните факти и оценката на писмените доказателства представляващи официални свидетелстващи документи. Всички останали доказателства е обсъдил, като е направил собствени изводи от тях, в качеството си на съд по същество, както е указано в ТР№1/2001г. на ОСГТК, включително е обсъдил и доводите на въззивните жалбоподатели,

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по поставените в тази връзка въпроси, вторият и третият от които са изцяло въпроси на конкретна, макар и съвкупна фактическа преценка на съда предвид установените за всеки отделен случай обстоятелства и поради това въпросите не отговарят на общото съдържателно условие на чл. 280 ал. 1 ГПК за формулиран правен въпрос. Въпросът за значението на факти и обстоятелства, настъпили след фактическата раздяла при обосновката на вината на преживелия съпруг при иска по чл. 52, ал. 2 СК във вр. чл. 327 ГПК също се поставя предимно в аспекта на необходимата конкретна фактическа преценка, но като съдържание на правен въпрос намира отговор, обусловен от ограничения предмет на делото и съгласно Постановление № 5/15.03.1978г. на Пленума на ВС, т. 6, приложима и при действащата разпоредба на чл. 52, ал. 2 СК и разясненията по реда на чл. 290 ГПК в практика на ВКС съгласно реш. № 201/2012г по гр. д №1129/2011г, ІІІ г. о на ВКС. На въпроса е даден отговор, специалното основание по чл. 280, ал. 1т. 3 ГПК не е налице,

Решението е валидно и не са налице основания за допускане на проверка на неговата допустимост по служебен почин.Решаващите изводи на съда не противоречат на логиката, не почиват на превратно прилагане на правна норма противно на нейното съдържание, не се основават на несъществуващ или отменен закон.Изводите на Софийски градски съд са съобразени с установеното в практиката на ВКС, че по волята на наследника на починалия съпруг брачният иск се заменя с установителен, целящ да бъде лишен преживелият съпруг от качеството на наследник само ако бъде установено, че починалият съпруг - ищец е имал право да прекрати брака въз основа на фактите, посочени от него с иска и представляващи виновно поведение. Императивните правила за гарантиране на защита на страните в процеса също не са нарушени в степен да извика прилагането на чл. 280, ал. 2ГПК, това не се и твърди. Следовтелно, решението не е очевидно неправилно, както счита защитата.

На ответника по жалбата следва да се присъдят 500 лева разноски, което при касационно обжалване е минималният размер за адвокатска защита от един адвокат.Толкова е размера на доказаните за настоящата инстанция разноски, порди това те следва да се присъдят

Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване на решение № 6902 от 05.11.2018г по в. гр. дело № 16643/2017г. на Софийски градски съд

Осъжда С. Д. С. да заплати на А. В. Г. сумата 500 лева разноски за настоящата инстанция

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.