О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№84
[населено място], 19.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: К. М.
В. М.
като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 290 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №161 от 27.10.2015г. по гр. д. №348/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 787 от 23.04.2015г. по гр. д. № 2723/2013г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на исковете, предявени от Х. Л. В. срещу Д. И. А. с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял, а именно 9/10 от общото имущество, поради по-голям принос и с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 49 181, 30 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване чрез получаване на продажна цена по нотариален акт № 61, т.І, рег.№728, д. № 48/2013г. на нотариус № 513, заедно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното изплащане.
Касационната жалба е подадена от ищеца Х. В. чрез пълномощника адв. П.. Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. За обосноваване допускането на касационно обжалване се поставя въпросът: когато в сключено споразумение при прекратяване на брака съпрузите са заявили, че определен имот е съсобствен, може ли да след прекратяването на брака единият да претендира изключителна собственост или по-голям дял от имота. Сочи се противоречиво разрешаване на въпроса в практиката. Поставен и е процесуалният въпрос за начина, по който се преценяват събраните доказателства и за задължението на съда да обсъди всички доказателства и всички доводи на страните, а при противоречие между доказателствата да посочи на кои дава вяра и на кои не. Спрямо този въпрос се поддържа несъобразяването му със задължителна практика на ВКС.
Ответницата по жалбата Д. И. А. в писмения си отговор поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от общото съпружеско имущество поради по-голям принос, съединен с иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 49 181, 30 лв., представляваща полагащата се поради по-големия принос част от продажната цена на апартамент в [населено място] с идентификатор 10135.2558.74.1.21.
Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен през 2012г. като в представеното пред съда споразумение по чл. 51 СК апартаментът е посочен като семейно жилище, собственост на съпрузите. За да определи налице ли е по-голям дял на един от съпрузите съдът е съпоставял доходите на двамата съпрузи със стойността на придобитото имущество, включващо жилище, закупено през 2006г. и гараж, купен през 2011г. По отношение на придобивната стойност на апартамента за такава е приета сумата 41 360лв., посочена в сключения предварителен договор. Доходите на страните съдът е установил с помощта на назначена счетоводна експертиза. Видно, че според официални документи доходите на ищеца са 210 269, 40 лв., а тези на ответницата - 17 124, 79лв. При отчитане свидетелските показания на В. И. доходите на ответницата са 64 800 паунда. Въз основа на това съдът е приел, че за да се приеме доходът за принос е необходимо да се установи, че не е бил разпиляван. Доколкото по делото не са налице доказателства, че ответницата е разпилявала имущество, то може да се приеме, че доходите са реализирани в принос. Предвид изложеното предявените искове са намерени за неоснователни.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира следното:
Правният въпрос дали когато в сключено споразумение при прекратяване на брака съпрузите са заявили, че определен имот е съсобствен, е допустимо след това един от тях да претендира изключителна собственост или по-голям дял от имота, е неотносим към спора. Въпросът касае пълната или частична трансформация на лично имущество, уредена в чл. 23 СК и в частта му относно частичната трансформация по него е образувано тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай обаче е предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от цялото съпружеско имущество поради по-голям принос. Искът е конститутивен и твърде различен от установителния иск по чл. 23 СК; ето защо въпросът няма значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият въпрос е процесуален и е касае начина, по който се преценяват събраните доказателства и задължението на съда да обсъди всички доказателства и всички доводи на страните, а при противоречие между доказателствата да посочи на кои дава вяра и на кои не. Той е свързан с оплакванията в жалбата досежно възприемането на показанията на свидетелката И. за установяване доходите на ответницата, въпреки противоречието им с показанията на другия незаинтересован свидетел и несъответствието им с писмените доказателства за движението на суми по банковата сметка на ответницата в Л.. И тъй като именно възприемането на тези свидетелски показания е предопределило отхвърлянето на иска, то въпросът е решаващ за изхода на спора. Предвид приложената задължителна съдебна практика - Решение № 217 от 09.06.2011г. по гр. д. № 761/2010г. на ІV г. о. и Решение № 15 от 06.02.2012г. по гр. д. № 311/2011г. на ІІг. о. следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №161 от 27.10.2015г. по гр. д. №348/2015г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на Х. Л. В..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на1170/хиляда сто и седемдесет/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.