№77 С., 18.02.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 192 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Рилска света обител – Р. манастир, [населено място] чрез пълномощниците им адвокат В. Б. и адвокат Р. М. против решение № 1399 от 29.06.2015 г., постановено по гр. д. № 1317 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 28.07.2003 г. по гр. д. № 844/1996 г. на Окръжен съд-Кюстендил за отхвърляне на предявения от Рилска света обител – Р. манастир, [населено място] против В. Н. К., М. И. К., Д. И. К. и В. И. К. установителен иск за собственост относно масивна почивна станция „Пчелина-Р. манастир“, застроена върху 141 кв. м. на два етажа, с разгъната застроена площ 284 кв. м., ведно с дворното място, върху което е построена с площ от 620 кв. м., при съседи: шосето Р.-Р. манастир, черен път и от две страни-имот на Р. манастир.

В. Н. К., М. И. К., Д. И. К. и В. И. К. чрез пълномощника си оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:

В. производство се е развило след като с решение № 345 от 12.02.2015 г. по гр. д. № 2482/2014 г. на Върховния...