Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установителен иск за собственост * частен документ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 134/2015 г.

София, 11.01.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 2702 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Мюсюлманско изповедание/МИ/ [населено място], представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманско настоятелство /МН/ [населено място]- [населено място], представлявано от Председателя С. В., чрез процесуалния си представител адв. Ф. Е. – АК С. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение No 498 от 17.12.2014 година постановено по В.гр. д Nо 414/2014 година на ОС - Смолян.

С общата касационна жалба се поддържат обстойни доводи за процесуална и материално-правна незаконосъобразност на обжалваното решение, в резултат на нарушение на процесуалните правила по анализ на доказателствата и приложението на материалния закон, касационни отменителни основания по чл. 281 т. 3 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по поставените от касаторите правните въпроси: при наличие на безспорни писмени доказателства за собственост на мюсюлманска религиозна общност от 1924 година, процесният недвижим имот-„гробище“ става ли публична общинска или държавна собственост на основание разпоредбите на чл. 61 ал. 4 ЗУТ във вр. с парагр. 5 т. 73 ДР на ЗУТ поради специфичното си предназначение и защото „гробищните паркове“ са част от обществените зелени площи в населените места, съгласно чл. 30 ал. 2 от Наредба...