Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби от [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. М., от [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат К. Ж. и от третото лице помагач държавата, чрез министъра на икономиката, срещу въззивни решения №1381/15.10.2014г. и № 1879/11.12.2014г. по гр. д.№ 1366/2013г. на Варненския окръжен съд.

[фирма] обжалва решение № 1381/2014г. и решение № 1879/2014г. по цитираното дело. С първото е отменено решение № 2368/2010г. по гр. д.№ 830/2007г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което [фирма] е осъдено да предаде на [фирма] владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], к. к.”Св.Св. К. и Е.”, представляващ хотел „Ч.”, попадащ в УПИ № І-144, кв. 19 по плана на к. к.”Св.Св. К. и Е.”със ЗП 2024 кв. м. и РЗП 5764 кв. м. при граници: почивен дом на Министерство на отбраната, улица към ресторант „Ч.”, хотел „Р.” и зелена площ, комплекс „Слънчев ден”. С второто обжалвано решение е допълнено решение №1381/2014г. като е оставено без уважение искането на [фирма] за признаване право на задържане върху гореописания имот до изплащане на сумата, платена по приватизационния договор.

Касаторът [фирма] обжалва решение № 1381/15.10.2014г. в частта, с която е осъден да заплати на [фирма] сумата 245 700 лева, представляващи увеличената стойност на имот -хотел „Ч.” със ЗП 2024 кв. м. на основание чл. 74 ЗС и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса в размер на 9828 лева.

Третото лице помагач държавата, чрез министъра на икономиката, обжалва решения №1381/15.10.2014г. и № 1879/11.12.2014г.

С определение №121 от 09.07.2015г. е допуснато касационно обжалване на въззивни решения №1381/15.10.2014г. и № 1879/11.12.2014г. по гр. д.№ 1366/2013г. на Варненския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос: прилага ли се чл. 34, ал. 2 ЗППДОбП отм. в случаите, когато органът по чл. 3, ал. 1 ЗППДОбП е отрасловият министър, вземащ решение за откриване процедура по приватизация на обособена част от дружество и е упражняващ правата на държавата като мажоритарен акционер, притежаващ акции и дялове, с които може да вземе самостоятелно всички решения от компетентността на общото събрание на акционерите в същото дружество.

В касационната жалба на [фирма] се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Според него е неправилен изводът на въззивния съд, че приватизационен договор от 02.06.2014г. е нищожен поради липса на предвиденото в чл. 34, ал. 2 ЗППДОбП отм. предложение от управителния орган на акционерното дружество до органа по чл. 3. Такова предложение не е необходимо, тъй като в случая държавата е мажоритарен акционер в приватизиращото се дружество и правата и се упражняват от министъра на икономиката, който едновременно е и орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП отм., оправомощен да вземе решение за откриване на приватизационното производство. Въпреки, че не е необходимо да бъде правено предложение по чл. 34, ал. 2 от приватизационния закон, то такова е налице, видно от приетия протокол №5/06.02.1998г. от заседание на Съвета на директорите, заедно със списък на обектите за приватизация. В нарушение на процесуалните правила решаващият съд не е зачел доказателствената сила на тези документи, които изхождат от ответното дружество. Освен това липсата на такова предложение не влече нищожност на всички актове, издадени в приватизационната процедура, а оттук и не води до нищожност на сключения приватизационен договор на обособения обект. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение по отношение на релевираното при условията евентуалност възражение за признаване право на задържане до връщане на заплатената продажна цена.

В касационната жалба на [фирма] се сочи необоснованост на изводите на въззивния съд по въпроса дали извършените в имота СМР са довели до увеличаване на неговата стойност. Не е направено разграничение между разходите, които са сторени във връзка с ремонтите, и реалното увеличение стойността на имота, което противоречи на ППВС №6/1974г.

В касационната жалба на третото лице помагач се излагат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Всяка от страните по делото оспорва касационните жалби на насрещната страна в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК.

ВКС, състав на ІІ г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:

С решение №52/25.04.2013г. по гр. д.№814/2012г. на ВКС, І г. о. е отменено решение №835/27.04.2012г. по гр. д.№1849/2010г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

При новото разглеждане с обжалваното решение №1381/15.10.2014г. по гр. д.№ 1366/2013г. е отменено решение № 2368/2010г. по гр. д.№830/2007г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което [фирма] е осъдено на основание чл. 108 ЗС при участие на министъра на икономиката като представител на държавата в качеството и на трето лице помагач на ответника, да предаде на [фирма] владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], к. к.”Св.Св. К. и Е.”, представляващ хотел „Чайка”, попадащ в УПИ № І-144, кв. 19 по плана на к. к.”Св.Св. К. и Е.”със ЗП 2024 кв. м. и РЗП 5764 кв. м. /с описани граници/. [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 245 700 лева, представляваща увеличената стойност на описания по-горе имот - хотел „Чайка” на основание чл. 74 ЗС, признато е на [фирма] правото на задържане върху имота до изплащане на сумата 245 700 лева от [фирма], присъдени са разноски като [фирма] е осъден да заплати в полза на държавния бюджет сумата 68 172 лева държавна такса за отхвърленото искане във формата на възражение за подобрения, а [фирма] е осъден да заплати държавна такса в размер на 9 828 лева за признатите с решението подобрения. С последващо решение № 1879/11.12.2014г. по същото гражданско дело е допълнено решение № 1381/15.10.2014г. като е оставено без уважение искането на [фирма] за признаване право на задържане върху имота – хотел „Чайка”, до заплащане на сумата, платена по приватизационния договор. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание 108 ЗС като ищецът твърди, че е собственик на имота на основание чл. 17а ЗППДОбП отм.. Ответникът владее имота без основание, тъй като договорът по чл. 34 ЗППДОбП отм., по който е закупил имота, е сключен при противоречие на императивни разпоредби на същия закон и е нищожен. Във връзка с дадените с отменителното решение указания за съобразяване точната предметна рамка на спора относно правоприемството за обекта и преобразуването на ДФ”Д.” в търговско дружество, въззивният съд след анализ на писмените доказателства и експертизи е приел, че бившата ДФ”Д.” през 1990г. е образувана на основата на част от имуществото на ТК”Б.” – Златни пясъци. През 1991г. ДФ е преобразувана в АД с държавно имущество, което поема активите и пасивите на държавната фирма към 31.05.1991г. Процесният хотел е включен в капитала на държавната фирма /включен в баланса на ДФ”Д.” преди преобразуването и/, която през 1994г. е преобразувана в [фирма]. На 02.06.1998г. след публично оповестен конкурс и на основание чл. 34, ал. 1т. 4 ЗППДОП отм. е сключен договор за продажба на хотел „Чайка” между министъра на търговията и туризма в качеството на орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОП отм. и купувача [фирма]. Приети по делото са решение на Народното събрание от 19.12.95г. за приемане програма за приватизация, протокол №5/06.02.1998г. от заседание на Съвета на директорите на [фирма] за взето решение за продажба на обособени части от дружеството по чл. 34, ал. 2 ЗППДОбП отм., заповеди на министъра на търговията и туризма във връзка с приватизацията № РД-21-427, РД-21-435 и РД -21-721. Ищецът е твърдял, че такова решение на управителния орган не е вземано и списъкът не е подписан от лица, представлявали дружеството. Въззивният съд е направил извод, че ответникът не е придобил собствеността върху хотела въз основа на цитирания договор. Последният е сключен в нарушение реда за продажба по ЗППДОбП отм. Безспорно е установено, че към момента на приватизацията на обособения обект, последният е включен в капитала на дружество, в което държавата не е едноличен собственик на капитала. Следователно съгласно чл. 34, ал. 2 ЗППДОбП отм. решение за приватизиране на обособени части от държавни и общински предприятия, в които държавата не е едноличен собственик на капитала, се приема след предложение на органите на управление на съответното дружество. От приетите доказателства не е установено спазването на този ред. От тях не може да се направи извод, че към момента на откриване процедурата по приватизация, провеждането на същата и сключването на приватизационния договор, е отправено предложение от управителния орган на дружеството за продажба на обособената част.Липсата на такова решение по чл. 34, ал. 2 ЗППДОбП отм. води до нищожност на заповед № РД 21-427/31.03.1998г. на министъра на търговията и туризма, с която е разпоредено откриване процедура по приватизация на хотел „Чайка” и на заповед № 21-435/07.04.1998г., с която са определени условията за провеждане на приватизацията.Тези заповеди не представляват административни актове, тъй като са издадени от орган на изпълнителната власт не в изпълнение на властнически правомощия и в кръга на административноправната му компетентност, а в търговскоправната като орган на търговското дружество. В разглеждания случай министърът не е оправомощен да взема самостоятелни решения за продажба на обособени части от дружеството, тъй като последното не е било изцяло собственост на държавата.Като е издадена въз основа на нищожни актове, то и заповед №РД-21-721/02.06.1998г., с която ответното дружество е обявено за спечелило конкурса, е нищожна.В ЗППДОбП отм. е предвидено, че процедурата по приватизация започва по инициатива на управителния орган на дружеството.Законодателят цели да ограничи едноличните решения на министъра като принципал на държавното участие с оглед защита правата на акционерите и имуществото на дружеството.Предвид характера на разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗППДОбП отм. липсата на решение на управителния орган на дружеството – СД, означава, че министърът е инициирал процедура по приватизация, без да е надлежно сезиран за това. От събраните доказателства, в т. ч. протокол №5/06.02.1998г., не се установява да е взето решение от колективния управителен орган на дружеството за приватизация на процесния хотел като обособена част. Предвид нищожността на придобивното основание ответното дружество няма качеството на добросъвестен владелец и не може да придобие имота на основание 5 годишна давност. Като недобросъвестен владелец ответникът може да иска за подобренията, които е направил в имота, по-малката сума измежду сумата на направените разходи и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията. За да определи стойността на подобренията /претендирани с възражение/, въззивният съд е възприел заключението на техническата експертиза. Определил е и държавна такса, която ответникът следва да заплати върху признатите с решението суми. С допълнителното решение №1879/2014г. е оставил без уважение искането на [фирма] за признаване право на задържане върху имота до изплащане на сумата, платена като цена по приватизационния договор. Прието е, че не е недоказано каква е заплатената от купувача сума по приватизационния договор.

С оглед рамките на производството по чл. 295 ГПК и рамките на касационните жалби, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване с определението по чл. 288, ал. 1 ГПК, настоящият състав приема следното:

Съгласно ТР №1/2010г., по тълк. д.№1/2009г., ОСТК, ВКС, приватизационният договор не е търговска сделка, а особена гражданскоправна сделка с административни елементи. Правната и уредба се съдържа в специален закон – ЗСПК, ЗППДОбП отм. Специфичната цел на приватизационната продажба е прехвърляне правото на собственост върху дялове, акции или части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.Приватизационният договор се отличава не само със своя предмет и страни, но следва да се сключи при спазване на определена административна процедура като се съблюдава обществения интерес. Съобразно чл. 3, ал. 1 ЗППДОбП отм. решение за приватизиране на държавни и общински предприятия се приема от определен от МС държавен орган - за държавни предприятия, акции или дялове, собственост на държавата в търговски дружества, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи към 31.12.1997г. не надхвърля 1 млн. лева. Съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗППДОбП /отм. 2002г., ред. ДВ,бр. 122 от 1997г./, решение за приватизиране на обособени части от държавни и общински предприятия, в които държавата или общината не е едноличен собственик на капитала, се приема само след предложение от органите за управление на съответното предприятие. Законът не прави разграничение в тази хипотеза дали орган по приватизацията е Агенцията по приватизация или определен от МС държавен орган, в т. ч. ресорният министър. Разграничението е в това, какъв е делът на държавата в капитала на дружеството – дали тя е едноличен собственик, или не. Ето защо и в хипотезата, при който държавата е мажоритарен, но не и едноличен собственик на капитала в държавното предприятие, упражнявайки правата си според правилата на ПРУПСПД, приет с ПМС №7/1994г отм. и ЗППДОбП отм. чрез съответния министър, разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗППДОбП отм. е приложима. В този случай процедурата за приватизиране на обособени части изисква предложение от органите за управление на съответното предприятие. Правомощията /действията/ на представляващия държавата министър, съобразно отрасловата му компетентност в управлението на предприятието са на равнопоставен участник в гражданския оборот, а не на орган на власт. В тази връзка и с цел охраняване на обществения интерес и този на миноритарните акционери е въведено общото изискване за това, предложението кои обособени части от предприятието /обекти/ да бъдат приватизирани по посочения по-горе ред, да се направи от управителните органи.

По основателността на касационната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Неоснователни са доводите на касатора [фирма] за недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл по владелчески иск, а не по иск за собственост, тъй като в диспозитива му липсвало произнасяне, че ищецът е собственник на имота. Въззивният съд е разгледал и уважил иск с правно основании ечл. 108 ЗС. Приел е, че ищецът е собственник на имота, а ответникът го владее без правно основание.

С оглед приетото по-горе по основния правен въпрос, законосъобразни са изводите на въззивния съд, че решението /заповедта/ на министъра за продажба на обособени части от дружеството, е трябвало да бъде бъде предхождано от предложение /решение/ на управителния му орган, тъй като безспорно капиталът му не е бил изцяло собственост на държавата. Незаконосъобразен обаче е изводът, че няма такова предложение.По делото е представено и прието в съдебно заседание на 13.12.2007г. заверено копие от препис-извлечение на протокол №5/06.02.1998г. на Съвета на директорите на [фирма] със списък на обектите по чл. 32, ал. 2 ЗППДОбП. От него се установява, че на същата дата от СД единодушно по точка 1 е взето решение за продажба на обособени обекти от [фирма]. Документът е съставен от служител - завеждащ протокол и е подпечатан с печат на дружеството. В списъка по т. 1 е посочен процесният хотел „Чайка”. Ищецът е твърдял, че такова решение не е приемано, такъв протокол не е съставян и не се намира у него. От приетите по делото заверени копия на тези документи и протокол от съдебно заседание по гр. д.№483/1999г. на СГС, VІ-10 състав се установява, че цитираният протокол и списък са представени от самото [фирма], в качеството му на ответник по предявен срещу него от [фирма] иск за заплащане на парични суми, поради неизпълнение на задължения по процесния приватизационен договор за хотел „Чайка” във връзка с поддържаната защитна теза, че дружеството не носи отговорност за задължения, които са извън приетото по решението за продажба на обекта. В представената от министерство на икономиката приватизационна преписка също са приложени протоколът и списъкът на обекти. От всички тези данни следва категоричен извод, че документите изхождат от ищцовото дружество [фирма], което би трябвало да разполага с техния оригинал, а при твърдение, че не съществуват, да докаже това. Ирелевантно е обстоятелството, че такива документи не се открити в АСПК, на което се е позовал въззивният съд. В нарушение на процесуалните правила – чл. 144 ГПК отм. последният не е зачел доказателствената сила на частния документ, изходящ от ищцовата страна, което е довело до необоснованост на извода му, че липсва предложение по чл. 34, ал. 2 ЗППДОбП отм. относно приватизацията на процесния обект. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило на правилността на решението. Приетите доказателства опровергават твърденията на ищеца, че не е спазена предвидената в чл. 34, ал. 2 ЗППДОбП отм. процедура - към момента на откриване процедурата по приватизация, провеждането на същата и сключването на приватизационния договор, е налице отправено предложение от управителния орган на дружеството за продажба на обособената част. Безспорно е между страните, а е видно и от подписания от представители на купувача [фирма], продавача Министерство на търговията и туризма и [фирма] приемателно-предавателен протокол от 05.06.1998г., че в изпълнение на приватизационния договор обектът е предаден на купувача. От изложеното следва, че ищецът, чиято е доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 108 ЗС, не е установил първата от трите предпоставки за уважаването му – да е собственик на претендирания имот. Напротив от приетите по делото доказателства се установява твърдението на ответника, че правото на собственост върху хотела е преминало в неговия патримониум въз основа на валидно сключен приватизационен договор.

В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Това налага касирането му и постановяването по реда на чл. 293 ГПК на друго, с което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода по спора по чл. 108 ЗС не следва да се разглежда предявеното при условията на евентуалност от ответника възражение за признаване право на задържане върху имота до заплащане на извършени в него подобрения.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по иска следва да се присъдят направените за всички инстанции разноски. За настоящата инстанция те възлизат на 8717 лева съгласно представения списък и доказателства, а за останалите инстанции разноските възлизат на 23 617 лева. Следователно разноските, които следва да се присъдят на [фирма] за всички инстанции, възлизат на 32 334 лева. На третото лице помагач разноски не се присъждат съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивни решения №1381/15.10.2014г. и № 1879/11.12.2014г. по гр. д.№ 1366/2013г. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], к. к.”Св.Св. К. и Е.”, представляващ хотел „Ч.”, попадащ в УПИ № І-144, кв. 19 по плана на к. к.”Св.Св. К. и Е.”със ЗП 2024 кв. м. и РЗП 5764 кв. м. при граници: почивен дом на министерство на отбраната, улица към ресторант „Ч.”, хотел „Роза” и зелена площ, улица към комплекс „Слънчев ден”.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски за всички съдебни инстанции в размер на общо 32 334 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: