О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 11.01.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Б.
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч. гр. д № 2701/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 във вр. с чл. 274ал. 1 т. 1 ГПК във вр. с чл. 284 ал. 3 ГПК.
С частна жалба вх.Nо 1086/10.03.2015 година, заявена от адв. К. М.- АК С. З. в качеството на процесуален представител на [община] срещу Определение Nо 85/ 16.01.2015 година постановено по гр.В.д. 414/2014 год. на ОС-Смолян по чл. 248 ГПК, с което е отказано да се измени въззивното решение на окръжния съд по цитираното въззивно производство досежно неприсъдени разноски за съответната инстанция.
Искането се поддържа на основание, че отказа на съда да присъди допълнително исканите разноски, позовавайки се на разясненията на ТР 6/2012 година, досежно момента, в който следва да се ангажират доказателствата за направените разноски за защита, е необоснован и неправилен. Без изискване от страна на законодателя, процесуалният представител на молителя- [община] адв.Кр.М.- АК С. З. е представил и изложение за допускане на касационно обжалване с изведени правни въпроси, касаещи предпоставките за присъждане на разноски –адвокатски хонорар, преведен по банков път, които въпроси настоящия състав на ВКС приема, като доводи касаещи незаконосъобразността на обжалваното определение,
По частното производство не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК от ответниците Мюсюлманско изповедание /МИ/ [населено място] и Мюсюлманско настоятелство /МН/ [населено място], [община].
По подадената молба, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е процесуално допустима като е насочена срещу обжалваем съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното определение, въззивният съд е отказал да измени по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК въззивно Решение No 498 от 17.12.2014 година постановено по В.гр. д Nо 414/2014 година на ОС - Смолян, в частта досежно отказа да бъдат присъдени разноски за въззивното производство, направени за защита на въззиваемата страна- [община].
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на разясненията на ВКС, дадени в т. 1 и т. 11 на ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Фактическите и правни изводи на въззивния съд са обосновани, съответстват на данните по делото, същите са правилни и закона е приложен, съобразно на цитираната задължителна съдебна практика по т. 1 и 11, поради което не могат да бъдат приети доводи на частния жалбоподател за отмяна на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения., състав на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.Nо 1086/10.03.2015 година, заявена от адв. К. М.- АК С. З. в качеството на процесуален представител на [община] срещу Определение Nо 85/ 16.01.2015 година постановено по гр.В.д. 414/2014 год. на ОС-Смолян.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: