№460

С., 11.12.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 5689 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 97 от 21.07.2015 г., постановено по гр. д. № 157 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърдено решение № 91 от 24.04.2015 г. по гр. д. № 1152/2014 г. на Районен съд-Разград за признаване за установено по отношение на [община], че А. И. А. е собственик на поземлен имот-нива, находяща се в землището на [населено място], [община], местност „Ясак“, III категория, съставляваща имот № 021698 по плана за земеразделяне на селото с площ от 2.431 дка.

А. И. А. не е подал писмен отговор по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:

В. съд е приел за установено, че процесният имот по плана на [населено място] от 1935 г. е отразен с пл. № 698, за който е отреден парцел III-698 в кв. 29 и е бил собственост на И. А. К. Ю. / разписен лист към този план и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза/. През 1955 г. И. К. Ю. е влязъл в ТКЗС, попълвайки декларация с опис на 38 дка ниви, като липсва съответствие между имота, отбелязан в...