Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба вх. Nо 26020/ 27.08.2015 год. на Е. В. Г.- Ал Д. от [населено място], заявена чрез адв. П. В. –АК В. срещу въззивно Решение Nо 1491 от 27.07.2015 година по гр. възз..д. Nо 558/2015 година на ОС-Варна.

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменила изцяло решение на първата инстанция, с което е отхвърлен иска по чл. 124 ал. 1 ГПК и е постновено ново, с което е по отношение на ответника Е. Г. – Ал Д. е прието за установено, че същата не е собствени на реална част с площ от 620 кв. м. от ПИ 588 по ПНИ на с. о.“А. м.“, целият с площ от 715 кв. м., при посочените граници, на основание чл. 124 ал. 1 ГПК.

За да постанови решението си, окръжният съд е приел, че заявеният отрицателен установителен иска по чл. 124 ал. 1 ГПК е допустим, тъй като без оборване на титул за собственост на ответницата – договор за покупко - продажба, който не е проявил вещно-правния си ефект не биха могли да упражняват прави си на собственост на спорния недвижим имот и основателен, след като договора на Е. Г. за закупуване на имота е сключена при висящ исков процес за отричане правото на собственост по отношение на праводателя / продавач – „ [фирма] и неговите праводатели и решението на съда я обвързва със СПН, нито е придобила собствеността на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като не е доказала на установено трайно и несъмнено лично упражняване на фактическа власт на имота.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушения на материалния закон, основания за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса обвързан ли е приобретателят на спорното право върху недвижимия имот от силата на пресъдено нещо на решението по спора, ако е придобил имота преди вписване на исковата молба спрямо своя прехвърлител / праводател/? Има ли действие спрямо трети лица вписването на исковата молба по отношение на предходни собственици, а не от отношение на същия прехвърлителя на трети лица? произнесеното от въззивния съд решение е в противоречие с Решение No 631 от 23.11.2009 година по гр. д. No 247/2009 година на ВКС-2 г. о./ цитирано от съда в мотивите му/, както и с други решение по чл. 290 ГПК/ задължителна съдебна практика / - Решение No 281 от 29.10.2012 година по гр. д. No 130/2012 година на ВКС-1 г. о., Решение No 36 от 28.02.2011 година по гр. д. No 31/2010 година на ВКС-2 г. о., Решение No 121 от 11.04.2011 година по гр. д. No 1400/2009 година на ВКС-1 г. о., Решение No 422 от 13.03.2013 година по гр. д. No 223/2012 година на ВКС-1 г. о., Решение No 27 от 24.02.2012 година по гр. д. No 845/2011 година на ВКС-2 г. о.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с довод, че въпросът относно начина, по който следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства в хипотези на разнопосочни гласни доказателства, въззивният съд е приел процесуално поведение, обратно на това установено по Решение No 140 от 23.03.2010 година по гр. д. No 4755/2008 година на ВКС- 1 г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с довод, че по въпроса необходимо ли е, за да е налице владение по см. на чл. 68 ал. 1 ЗС имотът да се ползва непрекъснато, площта му да е изцяло обработвана във всеки момент владелецът да извършва сам действия, чрез които да изразява намерението си за своене на имота или е достатъчно упражняването на фактическата власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът – лично или чрез другиго да може да извършва действия, когато пожелае, без никой да му пречи?, е произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение No 503 от 02.05.2012 година по гр. д. No 83/2011 година на ВКС-I г. о.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Е. Й. Г., П. Й. Н., Д. А. П., Х. А. Х. и Д. А. С. чрез адв. З. С. – АК В., с който се възразява срещу допустимост на касационното обжалване предвид на изложените доводи по изложението към касационната жалба, счита че по естеството си поставените въпроси касаят незаконосъобразността на обжалваното решение, представената съдебна практика не третира аналогични казуси,. Поддържа се, че постановеното въззивно решение по заявения от тях отрицателен установителен иск е валидно и правилно, при наличието на доказано защитимо право, при съобразяване на всички принципи и начала на гражданския процес за постановяване на законосъобразен съдебен акт, почиващ на установените факти и обстоятелства при точно приложение на закона.Претендират се разноски по делото.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед характера на заявения установителен иск за собственост на недвижими имоти с цена на иска, обусловена от данъчна оценка на спорния недвижим имот /л. 42 / над 5000 лв., същата се явява процесуално допустима.

При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че по изведения въпрос касаещ тълкуване разпоредбата на чл. 68 ал. 1 ЗС са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

По останалите два поставени въпроса, настоящият състав приема, че не може да бъде допуснато касационно обжалване. Не може да се приеме, че постановеното от въззивния съд решение, досежно изводите за противопоставимост на същото и зачитане на правните му последици, когато придобиването на спорното право от ответника/ касатор/ е станало в хода на делото и исковата молба, макар и само по отношение на праводателя/ А. Д. и К. Д. / на праводателя/ [фирма]/ да е била вписана преди сделката, е в противоречие с изводите на ВКС по представената съдебна практика.

Въпросът относно начина, по който следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства в хипотези на разнопосочни гласни доказателства, касае избраното от въззивния съд процесуално поведение, което може и следва да се жени само и единствено в контекста на доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, но не и да послужи за критерий за селекция по допускането на касационното обжалване.

При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ, равна на тази, заплатена при обжалването пред въззивния съд, а именно в размер на 157.40 лв. / сто петдесет и седем и 0.40 лв./, вносима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение указанията за внасяне в срок на ДТ и представяне на вносен документ в канцеларията на съда, касационното производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 26020/ 27.08.2015 год. на Е. В. Г.- Ал Д. от [населено място], заявена чрез адв. П. В. –АК В. срещу въззивно Решение Nо 1491 от 27.07.2015 година по гр. възз..д. Nо 558/2015 година на ОС-Варна.

УКАЗВА на касатора да внесе пропорционална ДТ в размер на сумата 157.40 лв. / сто петдесет и седем и 0.40 лв./, вносима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………….., за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.

Препис от настоящото определение да се изпрати на касатора чрез процесуалния представител адв. П. В.- АК В., като му бъде съобщено задължението за ДТ и неблагоприятните последици при неизпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: