Производството е по чл. 288 ГПК.

И. А. И., Д. А. И. и Ж. А. М., и тримата от [населено място], са подали касационна жалба вх. № 28705 от 30.07.2010 г. срещу въззивното решение № 844 от 22.06.2010 г. по в. гр. д.№ 399/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3786 от 16.12.2009 г. по гр. д.№ 6014/2008 г. на Варненския районен съд, 12-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите отрицателен установителен иск, че Р. В. П. от [населено място] не е собственик на реална част с площ кв. м. от ПИ № по КП на м.”М. р.”, [населено място], при граници: ПИ №, ПИ №, ПИ № и останалата част от ПИ №, защрихована със син цвят на скицата на л. 140 от делото.

Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне по следните въпроси: а/ налице ли е валидна замяна, извършена с решение на Т.-комисия /протокол № 35 от 1963 г./, която е произвела действие за придобиване собствеността върху процесния имот; б/ налице ли е вещнопрехвърлителен ефект на извършените впоследствие разпоредителни сделки с имота- „дарения” /1969 и 1992 г./ и доброволна делба /1992 г./; в/ има ли в имота изградена сграда преди 31.03.1991 г. по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, чл. 177, ал. 1 и 3 от Наредба № 5 за правила и норми по Т. от 1977 г. и чл. 303б ППЗТСУ и налице ли са предпоставките по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за запазване действието на замяната или имотът следва да се възстанови на старите собственици?

Твърди се, че е налице противоречие с решение от 03.02.2009 г. по гр. д.№ 2079/2007 г. на СГС, решение от 24.02.2009 г. по гр. д.№ 1117/2006 г. на СГС, ІІ г. о., решение № 164 от 18.02.2009 г. по гр. д.№ 131/2008 г. на ВКС, І г. о. и решение № 265 от 28.04.2009 г. по гр. д.№ 5248/2007 г. на ВКС, ІV г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, както и че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК досежно въпроса: налице ли е валидна замяна, извършена с протокол на Т.-комисия, когато не е представен документ за собственост на имота, който се заменя, от лицето на което се извършва замяната-констативният нотариален акт е на друго лице?

Ответницата по касация Р. В. П. от [населено място] е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.

Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. взе предвид следното:

В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че ищците /касатори/ са оспорили нотариален акт № 129, т.ХІ, нот. дело № 4548/13.10.1966 г., легитимиращ М. Д. Х. /майка на ответницата/ като собственик на придобит по замяна имот, единствено относно обстоятелството, че при съставянето му е било представено удостоверение за влязла в сила замяна-№ ХІ-791/10.04.1966 г., но в останалите части на нотариалното удостоверяване, придаващо на нотариалния акт материална доказателствена сила, оспорване не е било проведено, конкретно и за протокол № 35 от 04.11.1963 г. на ТПК-комисия за замяна. Въз основа на това е прието, че и последващите разпореждания с придобития по замяна имот - чрез даренията в полза на дъщерите й П. В. В. и Р. В. В. /П./-сега ответник, извършени с нотариални актове № 15, т.ІХ, нот. дело № 3293/1969 г. и № 7, т.VІІ,нот. дело № 1925/1992 г., също са действителни. Възраженията на ищците-касатори, свеждащи се до отсъствието на валидно извършена замяна в полза на праводателката М. Д. Х., съответно на валидно придобит по дарение и договор за доброволна делба между двете сестри /”вписан под № 2060, т.І от 25.03.1992 г./ имот, са намерени за неоснователни, доколкото са били основани на липсата на данни за заменения имот в протокола за замяна-граници и местност, за собствеността на бащата на ответницата-В. Х. В. преди 1963 г. и това, че констативният нотариален акт от 13.10.1966 г. е бил издаден на името на неговата съпруга.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:

Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решение на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ отм. ; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени при условията и реда на чл. 290 ГПК, на които да противоречи разрешението на материалноправните и процесуалноправни въпроси, дадено с обжалваното въззивно решение.

Приложените от жалбоподателите ксерокопия от отпечатани с А. -6: решение от 03.02.2009 г. по гр. д.№ 2079/2007 г. на СГС и решение от 24.02.2009 г. по гр. д.№ 1117/2006 г. на СГС, ВК, ІІ г. о. не съдържат данни, че подлежащите на касационно обжалване съдебни актове на въззивната инстанция са влезли в сила. Поради това, същите не могат да бъдат преценявани с оглед на евентуалното им противоречие с обжалваното въззивно решение предвид задължителните указания в този смисъл, дадени с т. 3 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. гр. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, не би могло да се приеме, че е налице идентичност между казуса, предмет на разглеждане с обжалваното въззивно решение-от една страна, и тези по представените неокончателни въззивни решения на Софийския градски съд. В първото от решенията на градския съд е прието, че нотариалният акт като официален удостоверителен документ се ползва с обвързваща доказателствена сила относно факта, че посочените в него документи са представени пред нотариуса и съответно са съществували към този момент, поради което било несъмнено установено, че е била осъществена замяната от Т.-комисия. Направено е уточнението, че съставеният констативен нотариален акт не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно факта, че посочените в него документи действително легитимират молителите като собственици. Във второто решение пък е прието, че констативен нотариален акт, съставен въз основа на протокол за замяна, извършена от Т.-комисия удостоверява съдържанието на този протокол със задължителна удостоверителна сила. На следващо място, въззивното решение не противоречи и на решение № 265 от 28.04.2009 г. по гр. д.№ 5248/2007 г. на ВКС, ІV г. о., в което е прието, че в тежест на ответниците е било до докажат твърденията си, че праводателят им е бил собственик на процесните имоти въз основа на замяна, извършена с протокол № 35 на Т.-комисия от 04.11.1963 г., но не са сторили това и че правилно въззивният съд приел за неосъществили се недоказаните факти. В случая, както се посочи, въззивният съд е приел, че нотариален акт № 129, т.ХІ, нот. дело № 4548/13.10.1966 г. е бил оспорен единствено за обстоятелството, че при съставянето му е представено удостоверение за влязла в сила замяна и че този акт легитимира М. Д. Х. като собственик на придобит по замяна имот, което удостоверително изявление на нотариуса придава на същия акт материална доказателствена сила.

Липсва противоречие и с решение № 164 от 18.02.2009 г. по гр. д.№ 131/2008 г. на ВКС, І г. о. относно характеристиката на получения в замяна земеделски имот, като застроен по смисъла на чл. 18з, ал. 3, изр. второ, предл. първо ППЗСПЗЗ. В. съд е приел за безспорно наличието на тази алтернативна предпоставка за запазване действието на извършената замяна, като е посочил, че е било осъществено другото самостоятелно условие за това-извършени разпоредителни сделки със земеделската земя през 1969 и 1992 г.

На последно място, липсва и предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая, жалбоподателите не сочат непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито поддържат, че въззивният съд за първи път се е поизнесъл по аналогичен правен спор или че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. Поддържат се оплаквания, че е направен неправилен извод за това, че замяната е произвела действие, когато не е представен документ за собственост за имота, който се заменя, от лицето, на което се извършва замяната, а констативният нотариален акт е издаден на друго лице. Така формулираният с изложението въпрос не попада в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото отговорът му не излиза от рамките на конкретния казус и касае единствено разглеждането на подадената касационна жалба, но не ще има приносен характер за правото по смисъла на цитираната законова разпоредба, за да бъде необходимо допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 290 ГПК.

В обобщение, поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 844 от 22.06.2010 г. по в. гр. д.№ 399/2010 г. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 28705 от 30.07.2010 г. на И. А. И., Д. А. И. и Ж. А. М., и тримата от [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: