Производството е по молбата на адвокат Н. като процесуален представител на С. Г. К. от [населено място] и М. Г. И. от [населено място] с твърдение, че е налице очевидна фактическа грешка в решението на ВКС от 28.10.2009г. по гр. д. № 2117/2008г., изразяваща се в това, че касационният съд пропуснал да се запознае с две производства – това по първоначалното гледане на делото от СГС и последващото касационно обжалване на първото решение на въззивния съд – и в противоречие с чл. 218и от ГПК отм. е върнал делото за разглеждане от СГС за трети път. Иска се поради това поправка на очевидната фактическа грешка, като ВКС се произнесе по същество съобразно чл. 218и от ГПК отм..

Ответниците по молбата З. Е. Т., Роза Е. К., В. Д. Е., Ц. Й. В., Д. Й. Л., Л. Н. Д. и В. Н. Д. чрез процесуалния си представител адвокат А. са заявили становище за нейната неоснователност.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна, съображенията за което са следните:

С решението, чиято поправка се иска, ВКС на РБ е отменил решението на СГС по гр. д. № 737/2005г. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Отмененото въззивно решение е било постановено след отмяна на решението по гр. д. № 1426/1999г. на друг състав на СГС с решението на ВКС по гр. д. № 1676/2002г., единствена причина за което е констатираната нередовност на исковата молба.

Съгласно чл. 247 ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Такива грешки представляват несъответствия между волята на съда, обективирана в мотивите към решението, и изразяването й в решението. В разглеждания случай такова несъответствие липсва с оглед на обстоятелството, че постановеното с решението връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане съвпада с формираната в този смисъл воля на съда в мотивите му. Т. пропуск да бъдат взети предвид /при произнасянето на ВКС по гр. д. № 2117/2008г./ решенията на СГС по гр. д. № 1426/1999г. и на ВКС по гр. д. № 1676/2002г. не представлява очевидна фактическа грешка /по аргументи от чл. 236 ал. 1 и ал. 2 от ГПК грешка по смисъла на чл. 247 ал. 1 от ГПК може да бъде допусната само в решението, но не и в мотивите към него/, което обуславя невъзможност за отстраняването му по реда на чл. 247 от ГПК. Изложените съображения налагат извод за неоснователност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

молбата на С. Г. К. от [населено място] и М. Г. И. от [населено място] за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на ВКС на РБ, състав на ІV ГО, № 702/28.Х.2009г. по гр. д. № 2117/2008г.

Решението не подлежи на обжалване.

Делото да се върне на СГС за продължаване на производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: