Производството е по чл. 288 ГПК.

Л. Д. Т., С. И. И. и Г. И. Г. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 5605 от 14.06.2010 год. срещу въззивното решение № 110 от 03.05.2010 год. по в. гр. дело № 124/2010 год. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 640 от 22.10.2009 год. по гр. дело № 927/2007 год. на Хасковския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касаторите по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу Д. Р. Н., Д. К. И., П. И. Д., Ж. К. Ж., И. К. Ж., К. Р. К., И. К. И., В. В. И., Й. В. Т., Г. Г. Т., Д. Г. Т. и Г. Т. К. за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на Г. Т. Г. върху земеделска земя, представляваща част от нива от кв. м. в м.”Я.” по плана на [населено място] от 1934 год. с пл.№ – земеделска земя на братя Г., за която нива по плана на селото са отредени през 1983 год. два имота – с пл.№ и №.

Със същото решение са отхвърлени като недопустими исковете на касаторите срещу същите ответници за обявяване за недействително решението по гр. дело № 1447/1999 год. на Хасковския окръжен съд, с което е признато правото на възстановяване на собствеността на ответниците върху нива, цялата от кв. м. в м.”Я.”, землището на [населено място] за частта над кв. м. поради липса на предмет; за обявяване за недействително решението на ПК-Х. от 04.07.2000 год., с което е възстановена собствеността на нива от 746 кв. м. в м.”Я.”; за обявяване за недействителен протокол на ПК-Х. от 07.07.2000 год. за въвод във владение; за признаване за установено, че ищците/касатори/ са собственици на нива от 746 кв. м. пл.№ в м.”Я.”.

Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и осъждане на ответниците да предадат владението на ПИ № по КК на [населено място], общ.Х. в м.”Я.” с площ и граници по НА № 2/1996 год., приложен към делото, представляващ нива с площ 0.746 дка, четвърта категория в м.”Я.-север” имот пл.№ по плана за земеразделяне на землището на [населено място], при граници: № на наследници на И. Т. Г., имот № на Г. П. А. и № 000135 – населено място кметство [населено място].

Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че в полза на наследниците на И. Т. Г.-брат на наследодателя на касаторите, било признато правото на възстановяване собствеността на целия имот пл.№ по плана от 1934 год., включващ площта на двата ПИ с пл.№ и № по уважен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като въз основа на съдебното решение поземлената комисия им признала правото на собственост на двата имота, т. е. и този на касаторите, с което им била преградена възможността да водят иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, а това породило спор за материално право, който да бъде решен по съдебен ред. По-нататък в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че неправилно иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е отхвърлен въпреки наличието на скица-ситуация от 1938 год., нотариален акт № 2/1996 год. на прекия наследодател на ищците-касатори и заключението на съдебно-техническата експертиза, че УПИ в кв. по плана от 1934 год. с претендирания от ищците-касатори имот и по площ се припокрива с двата имота с пл.№ 90 и № 91 по КК от 1983 год. Твърди се, че за да отхвърлят иска, двете инстанции се позовали на гласните доказателства, че наследодателят на ищците-касатори продал своята част от съсобствения имот, които били явно нелогични и в противоречие с писмените доказателства по делото. Позовават се на решение № 1199 от 11.07.1994 год. по гр. дело № 1818/1993 год. на ВС, ІV г. о.

Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че от ситуацията по плана на [населено място] от 1934 год. се установява, че на името на братя Т.Г. е записано дворно място в кв. 11, п.ІІ, чиято площ не е посочена. Не било спорно, че между двамата братя била извършена неформална делба и всеки един от тях ползвал частта, която получил. От свидетелските показания в съдебното заседание на 26.05.2008 год. е прието, че след разделянето на имота на две части наследниците на И. Т. Г. са обработвали своята част, докато наследниците на Г. Т. се разпоредили със своята част и я продали на друго лице от [населено място], а той от своя страна я продал на П. и тази нива сега се ползва от наследниците на П.. Според въззивния съд, ищците/касатори/ не представят други доказателства, от които да се установи, че двамата братя са имали в съсобственост нива в м.”Я.”, че тази нива е внесена в ТКЗС или обработвана от Г. Т. и че именно за нея ответниците-наследници на И. Т. са предявили иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и съответно въз основа на влязлото в сила решение поземлената комисия-Х. е възстановила правото им на собственост. Прието е и че съгласно заключението на вещото лице, имотът по ситуацията от 1934 год. не съвпада с имоти пл.№№ и по кадастралния план на [населено място] от 1983 год., а засяга само част от имот с пл.№, а по-голямата част от него попада в имот № /комбинирана скица на л. 142/.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:

Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ отм. ; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение.

Както касационната жалба, така и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържат единствено оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, без жалбоподателите да са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съответно да са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречива от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ или решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Оплакванията срещу въззивното решение засягат единствено производството по конкретната касационна жалба, при което допускането й до разглеждане по реда на чл. 290 ГПК с нищо не би подпомогнало развитието на правото и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството и отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба.

Жалбоподателите не сочат в какво се състои противоречието на въззивното решение с решение № 1199 от 11.07.1994 год. по гр. дело № 1818/1993 год. на ВС, ІV г. о., в което е прието, че правилото на чл. 14, ал. 1 ППЗСПЗЗ, според което подаденото от един наследник заявление за възстановяване ползва и всички останали, се прилага и в процеса по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и съдът не е длъжен да конституира като страна всички наследници. В настоящия казус въпрос с конституиране на наследниците като страна в процеса не стои, а не може и да се приеме, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 14, ал. 2 ППЗСПЗЗ, доколкото въз основа на предявен от ответницата Д. К. Т.-в качеството й на наследник на И. Т. Г., иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с влязло в сила решение по гр. дело № 1447/1999 год. Хасковският окръжен съд признал на наследниците на И. Т. Г., починал на 04.02.1962 год., правото на възстановяване на собствеността върху нива от 1.4 дка в м.”Е.”, землище на [населено място]. Дали с решението на поземлената комисия от 04.07.2000 год. правилно е била възстановена собствеността на наследниците на И. Т. Г. и върху нива с площ 0.746 дка, имот пл.№ по плана за земеразделяне на [населено място] е въпрос, касаещ правилността на обжалваното въззивно решение. За да се извърши проверка на основателността на оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК обаче е необходимо да е налице поне една от предпоставките за допускане на касационно обжалване, предвидени алтернативно в чл. 280, ал. 1, т. т.1-3 ГПК. Както се посочи, такова основание липсва, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 110 от 03.05.2010 год. по в. гр. дело № 124/2010 год. на Хасковския окръжен съд по жалба вх.№ 5605 от 14.06.2010 год. на Л. Д. Т., С. И. И. и Г. И. Г. от [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/