Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 928 от 04.10.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № V-88 от 19.10.2009 год. по в. гр. дело № 244/2009 год. на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, с което е обезсилено решение № 182 от 22.12.2008 год. по гр. дело № 610/2006 год. на Н. районен съд и е оставен без разглеждане предявения от [фирма], [населено място] иск против наследниците на В. Т. К., а именно: Ж. И. С., В. Г. С., З. Г. С., Д. З. Т., П. С. К., К. С. К., С. Б. К., З. Б. К., С. И. Д., И. И. К., Т. З. К., Л. Х. Д., П. Д. Д., С. Д. В., Х. К. К., С. В. К., Л. В. К., В. И. Й., Т. И. Д., А. И. Д. и А. И. Д., за отмяна на констативен нотариален акт № 89, т.V, нот. дело № 1204/1995 год. на Н. районен съд, с който наследниците на В. Т. К. са били признати за собственици на нива с площ кв. м., трета категория, находяща се в строителните граници на КК”С. б.”, м.”Х. т.”, имот № по плана от 1931 год., като производството по делото е прекратено като недопустимо.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото приетото от въззивния съд разрешение относно допустимостта на иска противоречи на решение № 23 от 03.02.2009 год. по гр. дело № 5214/2007 год. на ВКС, ІV г. о., според което щом искът за собственост е отхвърлен, констативният нотариален акт, с който ищците, респ. техните праводатели са признати за собственици, следва да бъде отменен, тъй като приложението на чл. 431, ал. 2 ГПК отм. е предписана от самия закон последица, която съдът прилага, дори без искане на страните.

С жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост.

Ответниците по касация не са ангажирали становище по жалбата.

Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. взе предвид следното:

По делото е безспорно, че с решение от 14.05.2003 год. по гр. дело № 1488/2001 год. Бургаският окръжен съд е отменил решение № 289 от 18.06.2001 год. по гр. дело № 9/2000 год. на Несебърския районен съд и е отхвърлил предявения от наследниците на В. Т. К. срещу „Н. ц. за у. о., т. и с.”ЕАД, [населено място] иск за ревандикация на бивша нива от кв. м. в м.”Х. т.”, землището на [населено място], сега имот пл.№ по кадастралния план от 1931 год. В. решение е оставено в сила с решение № 2191 от 25.11.2004 год. по гр. дело № 2094/2003 год. на Върховния касационен съд, ІV г. о.

Първоинстанционният съд е приел, че предявения от дружеството-касатор на 18.09.2006 год. иск по чл. 421, ал. 2 ГПК отм. за отмяна на констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, № 89, т.V, нот. дело № 1204/01.06.1995 год. на Н. районен съд е допустим, като е обосновал наличието на правен интерес с неуспешно проведения от ответниците срещу дружеството-праводател на дружеството-ищец/сега касатор/ иск по чл. 108 ЗС, при което с влязъл в сила съдебен акт е било отречено правото на собственост на наследниците на В. Т. К., както и с обстоятелството, че въпреки това някои от нейните наследници продължавали да извършват правни сделки с идеални части от имота, като при изповядването им представяли като титул за собственост оспорения в производството по гр. дело № 9/2000 год. на Несебърския районен съд констативен нотариален акт № 89/01.06.1995 год.

В. съд е обезсилил решението, като е приел, че иск по чл. 431, ал. 2 ГПК отм. не може да бъде предявен самостоятелно, а само едновременно с иск по чл. 108 ЗС или чл. 97 ГПК отм., Посочено е, че такъв иск е допустим само като последица от уважаването на иск за защита на права на трето лице, предявен по общия исков ред и че е недопустимо при отхвърлен ревандикационен иск, предявен от страната, която се ползва от издадения акт, другата страна да претендира отмяна на нотариалния акт, без да е обвързала това си искане с предявен и уважен насрещен иск за собственост.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по иск, който квалифицирал по чл. 431, ал. 2 ГПК отм., Съдът е приел, че след като ответниците, респ. техните праводатели са провели неуспешно иск по чл. 108 ЗС срещу дружеството-праводател на ищцовото [фирма] и правото на собственост на наследниците на В. Т. К. е отречено с влязъл в сила съдебен акт, налице е интерес от водене на делото, доколкото някои от наследниците продължават да извършват правни сделки с идеални части от имота, като при изповядването им представят като титул за собственост оспорения нотариален акт № 89/1995 год.

От обстоятелствената част и петитума на исковата молба е видно, че се иска отмяна на констативния нотариален акт за собственост, т. е. ищцовото дружество/сега касатор/ търси защита на своите интереси не чрез иск за собственост върху имота, а чрез самостоятелно предявен иск по чл. 431, ал. 2 ГПК отм., който е процесуално недопустим. Като документ, констативният нотариален акт за собственост, издаден въз основа на представени от молителя документи /чл. 483, ал. 1 ГПК, отм., доказва материализираното в него удостоверително изявление на нотариуса. Доказателствената сила на акта обаче не е необорима и важи до доказване на обратното. Всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост може да доказва, че титулярът на нотариалния акт не е собственост. Оборването на констативния нотариален акт за собственост може да стане по повод на иск за собственост на имота, предявен от или срещу третото лице, на което се противопоставя доказателствената сила на акта. Когато правото на собственост на титуляра бъде отречено със съдебно решение, с което е уважен предявения срещу него иск, нотариалният акт се отменява, дори без да е било направено специално искане. Следователно, оборването на нотариалния акт за собственост чрез опровергаване на придобивното основание, на което се позовава лицето, упоменато като титуляр на правото на собственост означава да се докаже че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. С други думи, удостоверителното изявление на нотариуса, че титулярът на нотариалния акт е собственик на имота е невярно – налице е обективно несъответствие между удостовереното в нотариалния акт и действителността. Съгласно чл. 431, ал. 2 ГПК отм., когато издаден в охранителното производство акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право се разрешава по исков ред, като при уважаване на иска, издаденият акт се отменява или изменява. От това обаче не следва, че процесуалният закон е предвидил самостоятелен иск за отменяване или изменяване на издаден в охранителното производство акт, а в конкретния случай – на констативния нотариален акт, с който ответниците са били признати за собственици на имот, възстановен от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ. Отмяната, респ. изменението на охранителния акт /в т. ч. и на нотариалния акт по чл. 483, ал. 1 ГПК-отм./ могат да бъдат последица само от успешно проведен иск за конкретното гражданско право /в случая за правото на собственост върху процесния имот/. Разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК отм. изисква да е бил уважен предявен от третото лице, чиито права се засягат от порочния охранителен акт, респ. от трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, иск за защита на спорното материално право /в случая правото на собственост/. За да бъде отменен или изменен нотариалния акт за собственост по чл. 483, ал. 1 ГПК отм., засягащ права на трето лице, следва със сила на пресъдено нещо тези права да са били установени по отношение на ползващото се от акта лице, а това предполага да е бил уважен срещу титуляра на нотариалния акт установителен или осъдителен иск за собственост. Това условие на закона няма да е налице, ако е бил отхвърлен ревандикационен иск, предявен от страната, която се ползва от констативния нотариален акт, а страната, на която се противопоставя доказателствената сила на акта не е провела успешно осъдителен или установителен иск за собственост на същия имот.

В обобщение, разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК отм., понастоящем чл. 537, ал. 2 ГПК, предвижда отмяна или изменение на охранителен акт, засягащ права на трети лица, ако породения спор за гражданско право е разрешен, като е уважен предявен срещу лицата, които се ползват от акта иск.

Възприетото от въззивната инстанция разбиране по приложението на процесуалния закон е правилно, поради което на основание чл. 291, т. 1 ГПК постановеното в съгласие с тази практика въззивно решение е законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № V-88 от 19.10.2009 год. по в. гр. дело № 244/2009 год. на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п

/