Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г. от[населено място] срещу въззивното решение на В. апелативен съд, постановено на 21.10.2010г. по гр. д.№408/2010г. в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от нея иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 11135.19лв. обезщетение за пропуснати ползи от ползуване на недвижим имот, както и мораторна и законна лихва и по касационна жалба на П. С. Д. и И. М. Д. срещу същото въззивно решение в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са осъдени да заплатят на А. Д. Г. сумата 5214.20лв.,в това число 4723.50лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи, както и мораторна лихва и законна лихва за забава.

Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената А. Д. Г. касационна жалба е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правото на ползувателя да получи обезщетение за целия имот в хипотеза на запазено право на ползуване за две лица заедно и поотделно, по който въпрос поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата.

Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от П. С. Д. и И. М. Д. касационна жалба е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правното основание, на което носителят на вещното право на ползуване върху недвижим имот може да претендира обезщетение за това, че е лишен от ползуване от лица, с които няма сключен договор за наем, вкл. и собственика на имота, по който поддържат, че е налице противоречие с практиката на ВКС, по въпроса дали правото на ползувателя да получи обезщетение за лишаване от ползуване върху имота е равнозначно по правната си природа с правото на ползувателя по чл. 56, ал. 1 ЗС да получава добивите /гражданските плодове/ от вещта и необходимо ли е да има сключен договор за наем, за да бъдат присъдени гражданските плодове по чл. 56, ал. 1 ЗС,по който въпрос поддържат, че е налице противоречие с ТР №95/26.06.1964г. на ОСГК на ВС по гр. д.№74/1964г. и други решения на ВС, по въпроса когато върху недвижим имот има учредено право на ползуване на двама ползуватели и единият от тях е допуснал въз основа на своето право трети лица да живеят в имота, тези трети лица дължат ли на другия ползувател обезщетение, че са го лишили от ползуване, ако той има достъп до жилището и помещения, определени само за негови нужди, както и по въпроса дали е допустима аналогия на закона в случаите, когато няма непълнота на правната уредба.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК А. Д. Г. изразява становище, че подадената от касаторите-ответници жалба не следва да бъде допускана до касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

В обжалваното решение е прието, че А. Д. има качеството ползувател на апартамент 12, находящ се в[населено място], ул.С. М.”№3, вх.Б,ет. 4 по силата на н. а.№29/1993г., ответницата П. Д. има “голата собственост” върху имота, а ответникът И. Д. е неин съпруг-държател. Прието е, че по причина поведението на ответниците А. Д. не е ползувала апартамента от 24.03.2002г. до 24.08.2006г.,с оглед на което същата има правото да търси обезщетение за това, че не е ползувала вещта като полза, от която е била лишена. Прието е, че А. Д. има правото да получи обаче само половината от обезщетението за целия апартамент, защото не е единствен ползувател на имота-наред с нея с равни права е и другият ползувател-бившият й съпруг С. С.. Прието е, че няма основание да се присъди обезщетението в пълния му размер независимо, че правото на ползуване на ищцата касае цялото жилище, защото би се стигнало до неоснователно обогатяване, още повече, че двамата ползуватели по съдебен ред понастоящем са си разпределили ползуването. Претенцията е квалифицирана по чл. 56 ЗС с оглед разясненията, дадени в ТР №47/1961г. на ОСГК на ВС. Прието е, че ответниците през исковия период без основание са владяли, държали и ползували процесния апартамент, отказали са на ищцата достъп до него и по този начин са я лишили от възможността самата тя да го отдаде под наем и да получи добиви.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-ищец представя решение №2029/10.02.2006г. по гр. д.№1331/2004г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието, че клаузата на договора, съгласно който едно лице си запазва право на ползуване заедно или поотделно с друго лице предлага на всеки от тях две възможности за упражняване на правото-сам или заедно с другия носител на същото право и от момента, в който единият ползувател напусне имота, правото на ползуване на другия срещу носителя на голата собственост е в пълен обем.

С оглед на така даденото разрешение следва да се приеме, че е налице противоречива практика по поставения въпрос

за правото на ползувателя да ползува целия имот, а оттам и да получи обезщетение за целия имот в хипотеза на запазено право на ползуване за две лица заедно и поотделно

,а доколкото е налице връзка и с поставения от касаторите-ответници въпрос

за правата на трети лица, допуснати в имота от единия от ползувателите,

настоящият състав приема, че касационно обжалване следва да бъде допуснато и по двата въпроса с оглед извършване на преценка

за противопоставимостта на правата на ползувателя в подобна хипотеза.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за

правното основание, на което носителят на вещното право на ползуване върху недвижим имот може да претендира обезщетение за това, че е лишен от ползуването от лица, с които няма сключен договор за наем, вкл. и собственика на имота.

По така поставения въпрос в посоченото от касаторите-ответници решение №69/04.03.2010г. по гр. д.№159/2009г. на ІІІ ГО на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е прието, че претенцията на носителя на правото на ползуване за присъждане на обезщетение за това, че е бил лишен от възможността да упражнява своето право следва да бъде разгледана по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Налице е следователно противоречие с практиката на ВКС по така поставения въпрос.

По въпроса дали правото на ползувателя да получи обезщетение за лишаване от ползуване върху имота е равнозначно по правната си природа с правото на ползувателя по чл. 56, ал. 1 ЗС да получава добивите от вещта и необходимо ли е да бъде сключен договор за наем, за да бъдат присъдени гражданските плодове според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос не е свързан с основателността на претенцията, заявена за разглеждане в настоящето производство.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения от касаторите-ответници въпрос за допустимостта на аналогията на закона при наличие на правна уредба, тъй като така поставеният въпрос не е обвързан с преценката за основателността или неоснователността на предявения иск.

Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 21.10.2010г. по гр. д.№408/2010г. по описа на В. апелативен съд.

Да се изпрати съобщение на А. Д. Г. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 104.28лв. и да представи доказателства, че таксата е внесена, както и до П. С. Д. и И. М. Д. в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 104.28лв.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о. с.з.

Председател:

Членове: