Производството е по чл. 288 ГПК. С решение №35 от 13.01.14г. по гр. д.№867/13г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение №323/22.04.13г. по гр. д.№7592/11г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване правото на собственост върху трафопост „Поликлиниката”, находящ се в [населено място],[жк], представляващ самостоятелен обект с идентификатор 55871.515.1441.1, изграден върху поземлен имот с идентификатор 55871.515.1441 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г.

Въззивният съд е приел, че процесният трафопост е строен и включен в експлоатация през 1980г. През 1995г. за него е съставен акт за държавна собственост по искане на Н. ЕАД, клон „Електроснабдяване”, район П., а през 2002г. е съставен и акт за частна общинска собственост. Прието е, че държавното предприятие „Електроснабдяване” П. е включено в състава на образуваната през 1991г. [фирма], от която през 2000г. чрез отделяне е образувано [фирма], което пък през 2007г. се е вляло в [фирма], преименувано впоследствие на [фирма]. Процесният трафопост е действащ, обслужва потребители на територията на [община] и фигурира като сграда в инвентарните книги на ответното дружество, съставени през периода 1948 – 2000г.

От правна страна е прието, че не е налице твърдяното от [община] придобивно основание - §7, ал. 1, т. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Към момента на влизане в сила на ЗМСМА процесният трафопост е бил включен в актива на държавното предприятие „Електроснабдяване” П. и това изключва възможността той да премине в собственост на общината, по аргумент на §7, ал. 2, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА. За да достигне до този извод въззивният съд е приел, че по силата на закона - чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството отм. и чл. 7 ЗС, в редакцията преди изменението от 1996г., обектите на енергийната система са били предоставени за стопанисване на държавните предприятия, осъществяващи дейността по производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия за общо ползване. Независимо от това е добавено, че в случая е съставен А. от 1995г., според който трафопостът е предоставен за стопанисване и управление на „Електроснабдяване” П.. Прието е, че §7, ал. 2 ЗМСМА има обратно действие и следва да се прилага от момента на влизане в сила на ЗМСМА. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Жалбоподателят счита за погрешен извода на въззивния съд, че предоставянето на трафопоста на ДП „Електроснабдяване” П. е станало по силата на закона. Съдът не обсъдил данните по делото, сочещи на обстоятелството, че трафопостът не е бил включен в баланса на държавното енергийно предприятие към момента на влизане в сила на ЗМСМА, а освен това неправилно се позовал на нередовни счетоводни записвания. Неправилен бил и изводът, че §7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА има обратно действие.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдът, при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г., да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му, тъй като за него бил издаден акт за държавна собственост през 1995г., в който било отбелязано, че е включен в капитала на [фирма].

2.След преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма] преминали ли са и трафопостовете в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на ЗМСМА, респ. ако липсва каквато и да е документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса – оборотна ведомост, от която се установяват конкретните Д., които са включени в баланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване-приемане на дълготрайни материални активи, решения и заповеди или др. документи за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост. 3. Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправна норма и в частност на тази по ал. 2 от § 7 от ПЗР на ЗМСМА, след като законодателят в императивната правна норма на чл. 14, ал. 1 от ЗНА не й е придал такова действие.

Жалбоподателят счита, че по изброените въпроси въззивното решение противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС - решение №64 от 10.02.2010г. по гр. д.№2612 от 2008г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №987 от 06.01.2010г. по гр. д.№ 373 от 2008г. на ВКС, І ГО, решение №244/25.02.10г. по гр. д.№99/2009г. на І ГО и решение №1253 от 30.12.08г. по гр. д.№3541 от 2007 г. на ВКС, ІІІ ГО.

Ответникът в производството [фирма] не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първият въпрос се свежда до това дали предоставянето на енергийните обекти за стопанисване и управление на държавните енергийни предприятия произтича от закона или следва от включването им в баланса на предприятието. Въпросът е определящ за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл по него и е приел, че от първостепенно значение е нормативната уредба - чл. 2, ал. 1 от Закон за електростопанството от 1975г отм. и чл. 7 от Закона за собствеността, в старата му редакция, от която се извлича фактът на предоставянето, но в случая са налице и конкретни данни за това предоставяне, каквито са А. от 1975г., съставен по искане на „Електроснабдяване” район П., както и включването на трафопоста в инвентарните книги като сграда, машини и оборудване. Тези мотиви са в пълно съответствие с решение №1064 от 09.12.08г. по гр. д.№3969/07г. на ВКС, ІІ ГО, постановено при идентичен казус. Не е налице такова противоречие между въззивното решение и посоченото от жалбоподателя решение №64 от 10.02.2010г. по гр. д.№2612 от 2008г. на ВКС, ІІІ ГО, което да обуслови основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. От една страна този състав на ВКС не е обсъждал нормативната уредба по Закона за електростопанството отм. и Закона за собствеността, не е изразявал становище, че от тях не следва фактът на предоставянето на трафопоста за стопанисване и управление на държавното енергийно предприятие, а от друга страна в разглеждания от него случай не е имало данни трафопостът да е бил включен в инвентарните книги на предприятието, за разлика от настоящия случай. Липсва противоречие на обжалваното решение и решение №987 от 06.01.2010г. по гр. д.№373 от 2008г. на ВКС, І ГО, основният извод от което е, че вписването на един имот като актив в баланса търговско дружество не е доказателство за придобиване на правото на собственост върху този имот, освен ако се касае за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и последващата им приватизация, при което се прилага чл. 17а ЗППДОбП отм., вр. чл. 1, ал. 1 ПМС №201/1993г. Това решение не касае приложимата в настоящия случай разпоредба на §7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗМСМА, както и правото на собственост върху енергиен обект, за който има специална нормативна уредба.

Вторият въпрос повтаря посредством различна формулировка първия, като акцент се поставя на счетоводната документация, с която става записването на дълготрайния материален актив в документацията на предприятието. Затова всичко, казано по-горе, се отнася и за този въпрос. Решаваща за факта на предоставянето на енергийния обект за стопанисване и управление на държавното енергийно предприятие е нормативната уредба – чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството отм., според който електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост; чл. 8, ал. 1 – че те се изграждат и поддържат от Асоциация „Енергетика”; чл. 12, ал. 1 - че дейността по производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия за общо ползване се извършва от организациите към Асоциация „Енергетика”; чл. 7 от Закона за собствеността, в редакцията му преди измененията от 1990 и 1996г., според който предоставянето на държавните имоти за стопанисване и управление на държавни учреждения и предприятия се определя от предназначението им. Предназначението на трафопостовете да обслужват дейността по чл. 12, ал. 1 ЗЕ отм., фактът, че по правило тяхното строителство и поддръжка е възложено от закона на държавните електроенергийни предприятия, води до извод, че те по силата на закона се предоставят за стопанисване и управление на тези предприятия, а ако е налице изключението на чл. 2, ал. 2 или чл. 21 от този закон, страната, която се позовава на това изключение, следва да го докаже. Включването на енергийните обекти в баланса на тези предприятия е фактическо действие, предопределено от нормативната уредба, затова доказването му има второстепенно значение при преценката по §7, ал. 2, вр.§7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗМСМА. Освен това – в случая за процесния трафопост има съставен А. от 1995г., въз основа на ПМС №53/1993г., с което са създадени новите ал. 3 и ал. 4 на чл. 81 НДИ, според които служба „Държавни имоти” съставя актове за държавна собственост, когато се установи, че предоставените предприятия недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове на държавните организации или са им зачислени според разделителни протоколи, но не са вписани в актовите книги и те не са актуализирани.

По третия въпрос – дали разпоредбата на §7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА има обратно действие, има утвърдена задължителна практика по чл. 290 ГПК - решение №96 от 11.02.10 г. по гр. д.№ 3122/08г. на ВКС, І ГО; решение №244 от 25.02.10 г. по гр. д.№99/09 г. на ВКС, І ГО, решение №200 от 29.06.10 г. по гр. д.№ 5293/08 г. на ВКС, ІІ ГО. Въззивното решение е съобразено с тази практика, затова не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до разглеждане по същество. Посоченото от жалбоподателя решение №1253 от 30.12.2008г. по гр. д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, ІІІ ГО е постановено при действието на ГПК отм. и няма задължителен характер, затова, при наличието на задължителна практика в обратния смисъл, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. По въпроса няма противоречива практика по чл. 290 ГПК, затова не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и сезиране на ОСГК за произнасяне с тълкувателно решение.

В обобщение – не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските по настоящото дело – 240 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.

Водим от изложеното

,

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №35 от 13.01.14г. по гр. д.№867/13г. на Пернишкия окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: