№ 380/

11.06.2014 г.

Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Теодора Нинова

Членове: Светлана Калинова

Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2167 по описа за 2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 439/ 27.12.2013 г. по гр. д. № 802/ 2013 г. в частта, с която Пернишки окръжен съд като потвърждава решение № 380/ 14.06.2013 г. по гр. д. № 7785/ 2011 г. по описа на Пернишки районен съд, отхвърля иска срещу [фирма], че [община] на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР от З. е собственикът на трафопост „Т. Н.” със застроена площ от 27 кв. м, с идентификатор 55 871.502.601.8 по КК на [населено място], находящ се в ПИ с идентификатор 55871.502.601 по КК на [населено място], кв. К. село, [улица].

Недоволна от решението в тази част е [община], която го обжалва в срок със становището, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, вторият материално-правен от които допълнен и уточнен при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания, а именно:

1. Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? 2. Законът за електростопанството от 1975 г отм., заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система...