Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. С. против решение № 4/06.01.2014г. по гр. д.№ 2980/2013г. на Варненски ОС, с което е потвърдено решение № 3273 от 02.07.2013г. по гр. д.№ 2837/2011г. на РС-Варна. С последното е уважен предявеният от В. А. Т. отрицателен установителен иск против касаторката, като е признато за установено, че тя не е собственик на место с площ 1000 кв. м., съставляващо поземлен имот 776 по ПНИ на СО „А.”, одобрен със заповед № РД-7706-319/2006г. на областен управител на област Варна, идентичен с имот 152 по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден парцел ХІV-152, а по кадастралната карта имота е с идентификатор 10135.2522.776 с площ 981 кв. м.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, защото не следва да се счита сделка по смисъла на този текст прехвърлянето на съсобственост между наследници, при което собствеността се концентрира в един от тях, че неправилно е прието, че няма коректно заявяване пред поземлената комисия поради това, че друга, териториално компетентна се е произнесла и защото заявлението е за възстановяване на земи, на наследодател, починал преди колективизацията. Навежда се оплакване за допуснато процесуално нарушение, защото съдът е приел, че е преклудирано доказателствено искане, за което няма указания от първата инстанция в доклада и за необоснованост поради това, че не са обсъдени всички доказателства.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 от ГПК са формулирани три въпроса, които уточнени, изглеждат така: 1. опорочена ли е реституционната процедура, ако е заявен имот, останал в наследство от наследодател, починал преди колективизацията, а не от наследодателя, който е бил жив към момента на образуване на ТКЗС. 2.действително ли е решение на поземлената комисия, респективно на ОСЗГ, което е постановено от териториялно компетентната комисия, на която делото е било изпратено от друга комисия по компетентност. 3. преклудирано ли е доказателствено искане за допускане на СТЕ за изясняване идентичност на недвижим имот, направено с въззивната жалба, ако първата инстанция не е дала указания за доказателствената тежест за изясняване на това обстоятелство, може ли да се приеме в този случай то за недоказано. 4. представлява ли дарението на идеална част от наследствен съсобствен недвижим имот в полза на един от сънаследниците разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. По тези въпроси се твърдят и трите основания на чл. 280, ал. 1 ГПК, като се представят и решения на ВКС.

Ответникът по жалбата оспорва допускането до касационен контрол, тъй като по първия въпрос даденото разрешение е единствено правилното, втория и третия са въпроси, свързани с правилното приложение на закона, а със събраните доказателства са установени неблагоприятни за жалбоподателката обстоятелства. Последният въпрос е единствения, който отговаря на критерия по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, но даденото от съда разрешение е съобразено с практиката, а действителния въпрос е до кой момент най-късно разпорежданията са противопоставими на заявилия реституция и отговаря, че такъв момент е отмяната на ЗТПС /ДВ бр. 98/28.10.1997г.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск от В. А. Т. за место с площ 1000 кв. м., съставляващо поземлен имот 776 по ПНИ на СО „А.”, одобрен със заповед № РД-7706-319/2006г. на областен управител на област Варна, идентичен с имот 152 по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден парцел ХІV-152. /според петитума на исковата молба/, а по скица № 7934/05.04.2011г. /л. 38 от делото на РС/, по кадастралната карта бивш имот 152 е идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2522.776 и е с площ 981 кв. м.Ищецът е придобил този имот по дарение, оформено с н. а. № 149, т.ІV/02.10.2006г. и по продажба с н. а. № 150, т.ІV/02.10.2006г. от родителите си А. В. Т. и Х., А. В. Т.. С първият акт е продадено цялото дворно место и първия етаж от масивната вилна сграда в него, а с втория – втория етаж от същата сграда. Дворното место е придобито от прехвърлителя /тъй като съпругата му е чужд гражданин/ по замяна, оформена с н. а. № 191, т.ХХVІІІ/21.08.1996г. от Н. Т. К.. Той се е легитимирал с н. а. № 30, т.ІІІ/19.03.1966г., с който К. Т. К. е призната за собственик на празно место с площ от 1 декар м. „А.” землището на [населено място] при описани съседи, предоставен с протокол от комисията по Т.. Този нот. акт и удостоверение за наследници са представени при сключване на договор за дарение с н. а. № 147, т.ІІ/01.03.1988г., с който Т. К. К. и дъщерите му М. Т. Я. и Ж. Т. И. са дарили съответно първия ид. ч., а другите две общо 1/3 ид. ч. на Н. Т. К. от лозе с площ един декар. при описани граници. Със строително разрешение № 380/ 05.11.2003г. е иградена до степен груб строеж двуетажна вилна сграда в процесното место, предмет на прехвърлителните сделки от 2006г. с цитираните по-горе нот. актове. Доказвайки правата си, ищецът доказва и правния си интерес от предявяване на отрецателния установотелен иск. /ТР № 8/2012г. на ОСГТК/

Ответницата е единствен наследник на родителите си И. С. Н., починал на 07.01.1988г. и Д. С. Д., починала на 16.10.1979г., а те двамата са наследници на С. Н. А.. Той е починал на 04.06.1939г. В декларация за непокрити недвижими имоти от 1949г. по партидата на наследници на С. Н. А. са записани лозе и обработваема земя в м. А.” от по 1, 5 дка. С протокол № 3 от 08.02.1957г. от наследници на С. Н. А. са отписани и причислени към ДПФ нива от 3 дка при описани съседи. Със заявление № 202/ от 06.1992г. Иванка С. е заявели за възстановяване лозе от 4 дка в м. „А.” като наследник на С. Н. А. и е подала освен описаните два документа, установяващи правото на собственост на наследници на С. Н. А. и декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ. От писмо № 290/02.02.2008г. на ОСЗГ [населено място] е видно, че заявлението е подадено в Поземлена комисия А. и служебно е препратена на компетентната териториално Общинска служба по земеделие и гори – Варна, където е заведено под нов № 11194 от същата дата. По този номер преписка е издадено решение № 685/23.03.2000г., с което е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на С. Н. А.. Със заповед № 740/14.08.2009г. на кмета, издадена на основание пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имот 776 по плана на новообразуваните имоти с площ 981 кв. м. Ответницата е въведена във владение на имота на основание възстановяване на собствеността, но документално.

Въззивната инстанция е приела, че ищеца владее имота и има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, а ответницата не се легитимира като собственик, тъй като имота е заявен като собствен на наследодателя й, който е починал към 1939г., т. е. не е бил жив и не е могъл да бъде собственик към момента на колективизацията. Тъй като номера, по който е заведена преписката при подаване на заявлението е различен от номера на постановеното решение на ПК е прието, че е възстановен незаявен имот, поради което решението е нищожно. Прието е, че не е доказано от къде произхожда собствеността на наследодателя на ответницата. Поради това, че през 1988г. е извършено дарение от трима от наследниците-съсобственици на четвъртия е прието, че замяната запазва действието си на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, поради което имота не е подлежал на реституция.

Поставените въпроси кореспондират на решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на иска. По първия въпрос - опорочена ли е реституционната процедура, ако е заявен имот, останал в наследство от наследодател, починал преди колективизацията, а не от наследодателя, който е бил жив към момента на образуване на ТКЗС жалбоподателя не е представил съдебна практика, но сочи основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК. Налице е съдебна практика по чл. 290 ГПК по този въпрос. С Р № 420/11 от 03.07.2012г. по гр. д.№ 300/2009г. І гр. о. е прието, че когато е направено искане за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на земи на починал собственик, заявителят, съответно ищецът следва да докажат правото на собственост на наследодателя си. Доказателствата по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ са достатъчни в този случай. Само ако заявителят твърди, че имота е придобит от прекия му наследодател, който е един от наследниците на починалия преди колективизацията по-общо наследодател, следва да се установи и неговото придобивно основание. В същия смисъл е и р № 585/11.11.2009г. по гр. д.№ 273/09.ІІ гр. о., с което е допълнено, че е без значение дали към момента на образуване на ТКЗС имота е принадлежал на прекия наследодател, или е съсобствен на неговите наследници по аргумент от чл. 14, ал. 1 изр. 4 ЗСПЗЗ.

Вторият въпрос - действително ли е решение на поземлената комисия, респективно на ОСЗГ, което е постановено от териториално компетентната комисия, на която делото е било изпратено от друга комисия по компетентност намира разрешение в чл. 15 ППЗСПЗЗ, според който преписката се изпраща служебно на компетентната поземлена комисия, когато заявлението е подадено пред некомпетентна такава, като срокът се счита спазен. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК предвид приетото от въззивната инстанция, че решението е постановено без да има надлежно заявяване.

Третият въпрос - „преклудирано ли е доказателствено искане за допускане на СТЕ за изясняване идентичност на недвижим имот, направено с въззивната жалба, ако първата инстанция не е дала указания за доказателствената тежест за изясняване на това обстоятелство, може ли да се приеме в този случай то за недоказано” е относим към мотивите на възивното решение до колкото е изразено съмнение и относно идентичността на имота по исковата молба и заявения за възстановяване и възстановен имот. По този въпрос е относима представената от касатора съдебна практика – т. 1 ТР № 1/2013г. на ОСГТК, Р № 26622.10.2013г. по гр. д.№ 3513/2013г. на І гр. о., с които е даден отрицателен отговор на този въпрос. Затова и по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

Последният въпрос - представлява ли дарението на идеална част от наследствен съсобствен недвижим имот в полза на един от сънаследниците разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, е основният спорен въпрос по делото. Представеното решение № 113 от 09.03.2012г. по гр. д.№ № 568/11г. І гр. о. не касае хипотезата по настоящото дело, тъй като с него е прието, че ако имота реално е разделен на два имота и сделката на разпореждане е само с единия, останалата не прехвърлена реална част може да се възстанови по ЗСПЗЗ. Това решение е неотносимо, но до колкото е наведено и основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на това основание и по този въпрос.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 4/06.01.2014г. по гр. д.№ 2980/2013г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Иванка С. С.

Указва на касатора да внесе държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 105, 40 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: