О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2621

Гр. София, 29.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.04.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4929/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №2996/22 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен над присъдения размер от 32 657,02 лв. до претендираните 113 960 лв. искът на касатора срещу „А и Я -01“ЕООД с пр. осн. чл.92 ЗЗД, за неустойка за забавено изпълнение на задълженията на ответника по сключения между страните предварителен договор от 1.12.2004 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени един процесуалноправен и един материалноправен въпрос от предмета на спора, а именно:

1. Съдът има ли процесуално задължение да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него и то съвкупно/ в тяхната взаимна връзка и зависимост/?

2. Съдът има ли задължението при спор да тълкува сключения между страните договор като търси действителната обща воля на страните? Отделните уговорки в договора трябва ли да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че няма спор между страните по фактите, включително по допуснатата забава при изпълнение на...