ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 157 София, 23.03. 2009г. Върховният касационен съд на Република

България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети

март две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА

ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА като

изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч. гр. д. № 69 по описа за 2009г.,

приема следното:

Производството е по частната касационна жалба на адвокат Р като процесуален представител на А. А. А. от гр. В. срещу определението на Варненския окръжен съд, постановено на 08.VІІІ.2008г. по ч. гр. д. № 1604/2008г.

Ответникът по частната жалба К. Х. П. е заел становище за недопускане на касационно обжалване, евентуално за нейната неоснователност.

Ответникът Ж. Н. Й. не е заявил становище пред настоящата инстанция.

При произнасянето по допустимостта на касационното обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:

С атакуваното определение ВОС е оставил в сила определението на Варненския районен съд от 26.V.2008г., с което е прекратено производството по гр. д. № 2551/2008г., образувано по искането на А. А. с правно основание чл. 523 ал. 2 от ГПК за спиране на изпълнението по изп. д. № 35 по описа на ЧСИ З. Д. № 8*ъззивният съд е приел, че искането, релевирано на 02.ІV.2008г., е направено след изтичането на предвидения в посочената разпоредба 3 дневен преклузивен срок, даден от ЧСИ по протокол за принудително отнемане на вещи от 21.ІІІ.2008г., изтекъл на 24.ІІІ.2008г.

В изложението на касаторката по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – че срокът по чл. 523 ал. 2 от ГПК е преклузивен, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на провото. Изложени са съображения в тази връзка, че третото лице, заварено в имота, по отношение на който е предприет въводът във...