Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

По касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител М. Н.- директор на дирекция “Правно - нормативни дейности” в Министерството на земеделието и храните, е допуснато касационно обжалване на решение № 524 от 03.07.2013 г. по гр. д. № 584/2013 г. на Русенския окръжен съд по въпроса може ли правото на ползване, предоставено от Държавата със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, да се трансформира в право на собственост на търговско дружество по реда на чл. 17а ЗППДОбП отм. и губи ли качеството си на земеделска земя от Държавния поземлен фонд имот, който със счетоводен баланс и приемо - предавателен протокол е включен в активите на търговско дружество.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. При постановяването му съдът не е взел предвид, че процесният недвижим имот представлява земеделска земя от Държавния поземлен фонд, за която намира приложение разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ и поради това не може да бъде апортиран в капитала на търговското дружество “П.- Б.”.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че решението е обосновано и законосъобразно, не страда от посочените в касационната жалба породи и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 83 от 14.03.2013 г. по гр. д. № 585/2011 г. на Районен съд - Бяла и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, против [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху поземлен имот с идентификатор 20184.3111, с площ 245 684 кв. м по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] могили, м. ”М.”, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - разсадник. По делото е установено от фактическа страна, че със Заповед № РД- 46-347 от 08.04.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, е разпоредено на основание чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 1 ППЗСПЗЗ да се запази правото на ползване на Пътно управление – [населено място] върху 249.323 дка земеделски земи от Държавния поземлен фонд в землището на [населено място] могили, представляващи декоративен разсадник, при граници съобразно приложена към заповедта скица. С акт за частна държавна собственост № 37 от 11.06.1999 г., този имот е актуван като държавен. В акта е посочено, че върху същия има предоставено право на ползване на Пътно управление - Р. към Главно управление на пътищата при Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

С разпореждане № 6 от 29.06.2000 г. на Министерския съвет на Р. Б. са образувани еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество, съгласно приложения 1-63. В приложение № 39 е посочено, че се образува еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с наименование [фирма] с предмет на дейност текущ ремонт и поддържане на пътища, пътни принадлежности, пътни съоръжения, градски и общински комуникации и инфраструктурите около тях, зимно поддържане на пътищата, проектантска, инженерингова и търговска дейност в страната и чужбина, всички видове услуги със строителна и друга техника, превоз на пътници и товари и др. дейности, които не са забранени със закон. Капиталът на дружеството е 90 600 лв., като то поема съответната част от активите и пасивите на Пътно управление - Р. по счетоводен баланс към 30.06.2000 г. На база на това разпореждане с приемателно - предавателен протокол от 29.09.2000 г. Пътно управление - Р. предало на [фирма]- [населено място] дълготрайни материални активи, основни и спомагателни средства, сред които двор и обработваема площ - разсадник в [населено място] могили с площ 243 000 кв. м. Установено, че имотът е заведен счетоводно в активите на дружеството.

Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че процесният недвижим имот не е държавна собственост, тъй като е бил предаден като актив и съответно заприходен в баланса на “Пътно поддържане - Б.”, а разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС изключва от обхвата на държавната собственост имотите и вещите на търговските дружества, дори държавата да е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. С включването на имота в активите на новообразуваното търговско дружество, което е поело част от активите и пасивите на Пътно управление - Р., имотът е загубил качеството си на земеделска земя от Държавния поземлен фонд и по отношение на него разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ не намира приложение. До момента на приватизиране на това дружество по реда на ЗПСК той не е бил изваден от капитала му, поради което купувачът- “Пътно поддържане АД - Р., е придобил всички активи и пасиви.

Обжалваното решение е неправилно.

Съгласно чл. 47, ал. 1 ППЗСПЗЗ, държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи - държавна собственост.Според чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от Държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица, по ред и предпоставки, подробно регламентирани в ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му.

Според разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, държавата запазва правото си на собственост върху земеделските земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, както и на други изчерпателно изброени министерства и ведомства, в размер, съответствуващ на основната им дейност. Тези земеделски земи служат за задоволяване на специфични нужди на държавата, което е основанието за изключването им от обхвата на земеделската реституция и въвеждането на специален режим, регламентиращ реда за стопанисване, ползване и разпореждане с тях. Посочените в чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ ведомства имат върху тези земеделски земи само право на ползване, което е различно по съдържание от правото на стопанисване или управление по смисъла на чл. 17а ЗППДОбП отм., Така съгласно чл. 24, ал. 5 ЗСПЗЗ земите по ал. 2 могат да се ползват само за целите, за които са предоставени, и ползвателите им нямат право да ги предоставят за ползване на трети лица. Поради това следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП отм. е неприложима по отношение на земеделските земи по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови или допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като бъде признато за установено по отношение на [фирма] правото на собственост на държавата върху поземлен имот с идентификатор 20184.3111, с площ 245 684 кв. м по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] могили, м. ”М.”, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - разсадник.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 524 от 03.07.2013 г. по гр. д. № 584/2013 г. на Русенския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на [фирма], че Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 20184.3111, с площ 245 684 кв. м по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] могили, м. ”М.”, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - разсадник.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: